3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 750
София, 06.06. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2500/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. С. С. против решение №82/10.01.2014 год. по гр.д. №1534/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №1006/15.03.2013 год. на Пловдивския районен съд по гр.д. №13184/2012 год., с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу И. Д. Р. искове за сума в размер на 8000 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за това, че ищецът е бил лишен от ползването на микробус „Ситроен Джъмпер” за периода от 01.08.2009 год. до 25.02.2010 год. и сумата 4 298 лв. претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи стойността на разходите за ремонта на микробуса.Присъдени са разноски.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация И. Д. Р. от [населено място], чрез адв. К. К., оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба срещу решението в частта досежно решението по иска за непозволено увреждане е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК ,доколкото цената на този иск е под 5 000 лв.С оглед на това относно тази част на решението касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, касационната жалба е процесуално допустима.
Независимо от това не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
В представеното Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос : „Достатъчно ли е лишаването на собственика от възможността за пълноценно разпореждане със собствената си вещ за успешно провеждане на иска по чл. 59 ЗЗД или само реалното ползване, което води до обогатяване на ползувателя е основание за присъждане на обезщетение по този текст” .
Касаторът счита, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с Р №1557/16.04.2013 год. на РС [населено място], ХVІІІ състав, по гр.д. № 4959/2012 год. с което е присъдено обезщетение по чл. 59 ЗЗД за това , че собственикът е бил лишен от правото и от възможността да си служи с нея като е приел, че самото лишаване от това право обеднява собственика и респективно обогатява държателя , който е приравнен на ползувател на движимата вещ. Посочено е също така, че формулираният въпрос е от значение за точното приложение на закона чрез разкриване на точния му смисъл и за развитието на правото предвид съществуващата неяснота по така поставените въпроси и липсата на съдебна практика – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Соченото противоречие с цитираното решение по гр.д. № 4959/2912 год. на РС [населено място] като основание за допустимост на касационното обжалване в случая не може да бъде обсъждано, доколкото няма данни решението да е влязло в сила , поради което не съставлява част от съдебната практика.
Същевременно изрично посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано в достатъчна степен. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по ТД №1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика при прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Доводи във визирания аспект касаторът не развива . Същевременно във връзка с приложението на чл. 59 ЗЗД и посоченият от касатора въпрос е налице изобилна съдебна практика, за която липсват основания да бъде изменяна или изоставяна.Същественото в настоящият казус е, че по делото няма категорични данни ответникът да е лишил ищецът от ползването на процесния автомобил , а такива ,че същият сам се е поставил в положение да не ползва автомобила, за което претендира обезщетение.
По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството, касаторът [фирма], [населено място] следва да заплати на ответника по касация И. Д. Р. от [населено място] направените разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82/10.01.2014 год. по гр.д. №1534/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №1006/15.03.2013 год. на Пловдивския районен съд по гр.д. №13184/2012 год., в частта в която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу И. Д. Р. иск за сума в размер на 8000 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение №82/10.01.2014 год. по гр.д. №1534/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №1006/15.03.2013 год. на Пловдивския районен съд по гр.д. №13184/2012 год., в частта, в която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. Д. Р. иск за сума в размер на сумата 4 298 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Д. Р. от [населено място] разноски в размер на 500 лв.
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: