О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 27.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1455/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. П. П. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат Р. Ч. АК-В. против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № 69/10.07.2012 г., постановено по гр. д. № 843/2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Царево № 10/5.03.2012 г., постановено по гр. д. № 105/2011 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от Х. П. П. против Н. В. Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено, че съществува вземане на Х. П. П. към Н. В. Г. въз основа на запис на заповед от 16.07.2010 г. в размер на 6 220.00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 2.06.2011 г. до окончателното изплащане и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 275.00 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочен материалноправен въпрос за съотношение между запис на заповед и каузална сделка и процесуалноправен въпрос: следва ли въззивният съд да разглежда договор за целеви паричен заем и запис на заповед поотделно, след като заповедта е неразделна част на договора и същите за подписани и нотариално заверени пред нотариус. В изпълнение на указания са представени копия от Р. № 149/5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., ТК, І т. о., Р. № 102/25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г., ТК, ІІ т. о.; а Р. № 5/2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., ТК, І т. о. само е посочено, но не е представено.
Ответникът по касация Н. В. Г. е оспорил жалбата като неоснователна с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Изложението към касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпреки дадените на касатора указания от въззивната инстанция и с представеното уточнено от касатора изложение е останало неизпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и разрешението на който е от значение за изхода на делото /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/, което съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
С изложението касаторът е изразил недоволство от постановения от въззивния съд правен резултат и е приповторено поддържаното в процеса негово твърдение, че процесната сума е реално получена от ответника въз основа на подписаните от страните и нотариално заверени договор за целеви паричен заем и запис на заповед.
Независимо от това въззивният съд се е произнесъл в съответствие с представените Р. № 149/5.11.2010 г. и Р. № 102/25.07.2011 г., като е изследвал правопораждащите прецесното вземане факти на плоскостта на каузалното правоотношение между страните, по повод на което е издаден менителничният ефект и е приел за установено, че е останала неизпълнена доказателствената тежест на ищеца да установи в процеса твърдението си, че процесната сума е била връчена от него на ответника преди влизането на двамата при нотариуса за заверка на подписите им върху договора за заем и записа на заповед, поради което за ответника не е възникнало задължение да върне посочената сума по договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед.
Основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено с изложението само формално. Не е обосновано с никакви съображения съгласно изискванията на т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Бургас № 69/10.07.2012 г., постановено по гр. д. № 843/2012 г. по касационна жалба на ищеца Х. П. П. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], област Х., [улица] чрез процесуален представител адвокат Р. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: