О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
гр.София, 26.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №37 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение от 20.10.2010г., постановено по гр.д.№396/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.12.2008г. по гр.д.№47/2008г. на Котелски районен съд за уважаване на предявените от С. Й. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Й. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Й. Д. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му поради съкращение в щата и за възстановяване на заеманата длъжност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросът: трябва ли съдебният състав да се отведе, ако е разглеждал спора за незаконност на предходно уволнение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице соченото основание, тъй като във въззивното производство не е имало искане за отвод на съдебния състав, поради което по този въпрос въззивният съд не се е произнасял изрично /арг.чл.22, ал.2 във връзка с ал.1,т.6 от ГПК/. Отделно, тези разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, както и разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, че основание за самоотвод на съдия е участието му при решаване на делото в друга инстанция. В случая не е имало основание за самоотвод, тъй като не се касае до участие при решаване на делото в друга инстанция, а до участие в спор между страните за законност на предходно уволнение. Релевантните факти за изхода на двата спора са различни. Няма основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос: „може ли със съдебно решение да се отмени съкращаването в щата като цяла процедура или съдебното решение касае уволнението по конкретната заповед, за което уволнение е обявено за незаконно”. Така поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение, нито има значение за конкретното дело. В случая служителят е уволнен повторно на същото фактическо основание, приложено и при предходното уволнение поради съкращение в щата, което е признато за незаконно, поради това, че не е налице реално съкращение в щата, и отменено с влязло в сила съдебно решение. Този въпрос не може да бъде пререшаван в спора за последващо уволнение на същото фактическо основание, тъй като вече е разрешен с влязлото в сила решение – в установителната част това решение, което е съобразено в обжалваното решение.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2010г., постановено по гр.д.№396/2010г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: