О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 27.10.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №604 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място], срещу решение от 19.11.2010г., постановено по гр.д.№6135/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.03.2009г. по гр.д.№18031/2007г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от В. Г. П. иск за обезщетение за времето когато не е била на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Г. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от В. Г. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” иск за обезщетение за времето когато не е била на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, в размер на 10 035,20лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросът „за правото на обезщетение, което служителят може да претендира при незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение”, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Относно предпоставките за реализиране правото на обезщетение за времето когато държавният служител не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, има съдебна практика, влючително решение по чл.290 от ГПК -Решение № 169 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 973/2009 г., III г. о., ГК, която не се нуждае от промяна, а именно – отмяна на акта, с който е прекратено служебното правоотношение и оставане без държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и относно размера и начина за изчисляване на обезщетението /напр. Решение № 126 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5743/2007 г., III г. о., ГК, с което се приема, че докато разпоредбата на чл.121 от ЗДСл сочи правата на държавния служител в случай на незаконно уволнение – да иска отмяна на акта, с който е прекратено служебното правоотношение и обезщетение за времето, през което не е бил на служба, то размерът на обезщетението и начинът на изчисляването му са уредени в разпоредбата на чл.104 от ЗДСл.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2010г., постановено по гр.д.№6135/2009г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: