О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360
София, 22.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1258/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. А. Т. като пълномощник на К. Й. А. -Начева и Р. Д. Н. и двамата от [населено място] срещу решение № 1023/21.06.2012 год. по в. гр.д. №2797/2011 год. на САС, І-ви състав, с което е потвърдено решение от 01.04.2011 год. по гр.д. №104/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Д. Н. и К. Й. А. – Начева срещу Г. Л. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с пр. осн. чл. 32 във вр. чл. 28,ал.1,пр.1 ЗЗД за унищожаване договор за доброволна делба на недвижим имот , сключен между страните на 02.09.2002 год. поради грешка в предмета – липсата на изрична уговорка досежно собствеността на сграда – стопанска постройка със застроена площ от 360 кв.м. , находяща се в ПИ №7277, [населено място] , иск с пр. осн. чл. 32 във вр. чл. 29 ал.1 ЗЗД / при условията на евентуално съединяване / за унищожаване на същия договор поради умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ответника Г. относно това , че същият няма претенции към горепосочената сграда и не получава правото на собственост върху нея с подписване на договора за доброволна делба и иск по чл. 87,ал.3 във вр. ал.1 ЗЗД при условията на евентуално съединяване – за разваляне на договора за доброволна делба , посочен – по горе поради неизпълнение на задълженията по договора от ответника за осигуряване на достъп и преминаване през собствените на ответниците дялове от страна на ищците и са присъдени разноски.
Ответникът по касация Г. Л. Г. чрез адв. Д. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, ВКС, състав на 3-то г.о. приема следното:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата по същество, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. При позоваване на критериите по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът следва да е представи и влезлите в сила съдебни решения, които обосновават съответния критерий.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване във връзка с решението по иска с пр. осн. чл. 32 във вр. чл. 29,ал.1 ЗЗД и чл. 32 във вр. чл. 28,ал.1 ЗЗД касаторът счита, че по въпроса : дали се прехвърля собствеността върху притежаваната само от ищците самостоятелна сграда чрез процесния договор за доброволна делба при положение, че обект на подялба е само съсобствения терен и необходимо ли е чрез изрична клауза да се осигури запазване на тяхната собственост върху стопанската постройка, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №292/08.07.2001 год. по гр.д. №931/2009 год. І г.о. ГК, Р№1168/29.12.2008 год. по гр.д. №4823/2007 год. І г.о. ,ГК, Р. №1297/25.11.2008 год. по гр.д. №4567/2007 год. ІV г.о. ,ГК, Р № 3818/23.12.1981 год. по гр.д. №3018/1981, І г.о. ВС и Р №175/24.02.2010 г. по гр.д. 2376 лв.
Въпросът така както е формулиран има фактически, а не правен характер.Дали се прехвърля собствеността върху притежаваната само от ищците самостоятелна сграда чрез процесния договор за доброволна делба при положение, че обект на подялба е само съсобствения терен се определя от това дали сградата съставлява самостоятелен обект на собственост или няма такъв характер, при което собствеността върху сградата следва собствеността върху земята върху която е построена съгл. чл. 92 ЗС.
Относно решението по иска с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД касаторът също не е формулирал правен въпрос. Развитите доводи , че въззивният съд не е обсъдил и не е отдал значение на доказателства за факти и обстоятелства, които са от съществено значение за предмета на спора , за разместена доказателствена тежест, за липсата на пълно главно доказване относно изпълнението на задължението за осигуряване на необезпокояван достъп до имота на ищците, съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които обосновават неправилност на решението и са касационно основание за неговата отмяна / чл. 281,ал.1,т.3 ГПК/. Като такива същите могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, но не и в настоящото производство.
Съгласно т. 1 от ТР №1/19.02.2010 год., постановено по ТД № 1/2009 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационно обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационно обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и допълнителни критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК , а посочените от него съдебни решения не са представени по делото.
С оглед на това не са изпълнени законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1023/21.06.2012 год. по в. гр.д. №2797/2011 год. на САС, І-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: