О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 09.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1758/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гр. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. И. Ц. Е. [ЕГН] от[населено място] чрез процесуален представител В. Г. против въззивно решение на Б. окръжен съд № ІV-58/21.06.2010 г., постановено по гр. д. № 814/2010 г., в отхвърлителната част на предявения от Н. И. Ц. против И. Е. Ц. иск с правно основание чл. 144 СК за издръжка на пълнолетно учащо във висше учебно заведение дете от родител за разликата над 150.00 лв. до 900.00 лв.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: дали родителят има достатъчно средства за своята издръжка, както и възможност да участва в издръжката на пълнолетното си дете и съставлява ли издръжката в поискания от ищеца размер особено затруднение за родителя-ответник. Позовава се на Р. № 851-1972-ІІ г. о.; Р. 1740-83- І г. о.; Р.-394-1993-ІІ г. о.; Р. от 10.11.2008 г. по гр. д. № 496/2008 г., ОС-Кюстендил /не е влязло в сила/; Р. № 1/6.02.2008 г. по гр. д. № 2707/2007 г., РС-Пловдив /не е влязло в сила/; О. № 52/23.01.2009 г. по гр. д. № 5118/2008 г., ВКС, ІІІ г. о.; О. № 1017/4.08.2009 г. по гр. д. № 909/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., копия от които прилага.
Ответникът по касация И. Е. Ц. не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 144 СК до размер на сумата 150 лв., като е приел за установено, че ищецът, роден на 8.06.1990 г. е пълнолетен син на ответника, записан е за редовен студент в първи курс на У. Ковънтри-К. В.- Бакалавърска програма, не притежава недвижими имоти и не получава стипендия, а неговият баща-ответникът е държавен служител в М. на правосъдието с месторабота-З., София, който за периода м. юни-м. ноември 2009 г. е получил средномесечен брутен доход от 1180 лв., притежава гарсониера в София, в която живее със семейството си и има още едно дете малолетната Н., родена на 6.12.2007 г. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 144 СК съдът е счел, че ответникът може да осигурява на пълнолетния си син месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба /25.11.2009 г./ до настъпване на законни основания за прекратяване на издръжката със съответната законна лихва и е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 900.00 лв.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, формулирани с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са фактически въпроси, на които въззивният съд е дал отговор след преценка на фактическите обстоятелства на конкретния случай. Изложените в подкрепа на посочените основания за допустимост съображения съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на посочен от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, както и невлезли в сила съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав № ІV-58/21.06.2010 г., постановено по гр. д. № 814/2010 г. по касационна жалба на Н. И. Ц. Е. [ЕГН],[населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Г.- АК-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: