О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
София, 16.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №779 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ”Би Нави С.П.А.”/акционерно дружество/, регистрирано в Република Италия срещу решение от 22.02.2011г., постановено по в.гр.д.№1783/2010г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 20.07.2010г. по гр.д.№8211/2007г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от М. О. М. иск за заплащане на обезщетение за настъпила трайна неработоспособност при изпълнение на трудови задължения на кораб, стопанисван от дружеството, по силата на колективен договор, към който препраща индивидуалния трудов договор.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. О. М. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, с цена на иска над 5 000лв., от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от М. О. М. срещу ”Би Нави С.П.А.” иск за заплащане на обезщетение за настъпила трайна неработоспособност при изпълнение на трудови задължения на кораб, стопанисван от дружеството, по силата на колективен договор, към който препраща индивидуалния трудов договор, сключен между страните по спора.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по приложението на чл.59 от КТ. Позоваването на такава практика е неоснователно, тъй като в разглеждания случай се касае до изпълнение на индивидуалния трудов договор, в който страните са постигнали съгласие, че в отношенията им ще намират приложение клаузите на колективния трудов договор. Неоснователно е и позоваването на съдебна практика по приложението на чл.269 от ГПК, който ограничава въззивния съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение само по въпросите, посочени във въззивната жалба. Не е налице противоречива съдебна практика, тъй като индивидуалният трудов договор препраща към колективния трудов договор и поради това неоснователно касаторът сочи, че въззивният съд е приел, че намира приложение колективния трудов договор, в нарушение на разпоредбата на чл.269 от ГПК. По третия от поставените в изложението правни въпроси е представено решение на Върховния административен съд, а тези решения не се включват в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно приетото в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2011г., постановено по в.гр.д.№1783/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: