Определение №119 от 23.1.2014 по гр. дело №4796/4796 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

София, 23.01.2014 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4796 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Н.К., срещу решение от 11.03.2013г., постановено по гр.д.№4567/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2012г. по гр.д.№12550/2011г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. М. П. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение, като след първия абзац /за осъждане К. Р. Д. и [фирма] солидарно да заплатят на Н. маринова П. на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД сумата от 5000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана в броя на вестник”Труд” от понеделник 17.05.2010г. дописка със заглавие „Чиновничка искала 9000лева рушвет”, ведно със законната лихва от 17.05.2010г. и 512,50лв. – разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска./ като добавя нов абзац: „ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 5000лв. до пълния предявен размер от 40000лв., като неоснователни”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото „въпроси относно валидността на обжалваното съдебно решение и дали е валидно, ако изменя невалидно решение”. Касаторът не обосновава наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да е нищожно поради липса на мотиви, както сочи касаторът. Въззивното решение е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по спора. Във въззивното решение е прието, че с решението по съществото на спора първоинстанционният съд е разгледал предявените искове /за сумата 40000лв., а не искове за сумата 5000лв., както се поддържа във въззивната жалба/ и формирал воля за частичната им основателност до посочения размер, като е пропуснал да отрази така формираната воля в диспозитива на решението и че това между действително формираната воля и обективирането й в диспозитива на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка. Изводът е мотивиран от съда и с приетото в първоинстанционното решение по съществото на спора, че исковете са основателни само до размер на 5000лв. и от това следва, че е приел, че в останалата част исковете са неоснователни, макар изрично да не го е посочил в съдебното решение; приел е също, че волята на съда, че исковете се явяват частично основателни до определения от него размер, е изразена и при определяне на дължимите от страните разноски /за които изрично е посочил и в диспозитива на решението, че се присъждат съразмерно на уважената част от иска/. Т.е. въззивното решение съдържа мотивировъчна част, поради което доводите на касатора за нищожност на решението поради липса на мотиви, са неоснователни.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2013г., постановено по гр.д.№4567/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top