О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
[населено място], 07.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6470 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници”, чрез процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК Д. З., срещу решение от 19.07.2013г., постановено по в.гр.д.№442/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2013г. по гр.д.№103/2013г. на Районен съд – Свиленград за уважаване на предявените от Д. Г. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният до размер на 2103,54лв. и след отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 452,32лв. обезщетение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Д., чрез процесуален представител адв.О., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Д. Г. Д. със заповед №9334/10.12.2012г. на директора на Агенция „Митници” на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” в Митница-С. на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на сумата 2103,54лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 18.12.2012г. – 10.04.2012г. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата и след отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 452,32лв. обезщетение за периода от 11.04.2013г. до 18.06.2013г., ведно със законната лихва.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в обжалваното решение е разрешен въпросът: „при премахване изцяло на определена длъжност от К. без изрично да е определено в нормативен акт как следва да се процедира със служителите, които я заемат, представлява ли обективна пречка за страните да бъдат в трудовоправни отношения, след като новите условия не им позволяват да изпълняват задълженията си по съществуващия трудов договор”, който въпрос касаторът счита, че от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Отделно от това, разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.12 КТ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението на основанието за уволнение – обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа по чл.328, ал.1, т.12 КТ – има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2013г., постановено по в.гр.д.№442/2013г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на Д. Г. Д. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: