О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 463
София, 27.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 698/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 77 от 15.07.2010 год., постановено по гр.д. № 120/2010 год. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 120/2010 год. е оставено в сила решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 674/2009 год. в частта, в която С. И. С. от [населено място], [фирма] , [населено място], Г. Д. К. – Д. от [населено място] [фирма] [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на М. Х. Х. и Е. Апти Х. и двамата от [населено място] сумата от 120 000 лв. / по 60 000 лв. на всеки един от тях/ , представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Апти М. Х. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 16.05.2006 год. до окончателното изплащане.
За разликата от 120 000 лв. до 160 000 лв. първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено ново решение, с което за този размер предявените от М. Х. Х. и Е. Апти Х. искове срещу С. И. С. от [населено място], „Б. О. , [населено място], Г. Д. К. – Д. от [населено място] [фирма] [населено място], са отхвърлени като неоснователни.
Присъдени са такси и разноски.
[фирма] [населено място] и Г. Д. Д. от [населено място] обжалват решението в частта, в което е потвърдено първоинстанционното решение, с което са осъдени солидарно с другите ответници да заплатят на двамата ищци сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди .
В касационната жалба на [фирма], [населено място] се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение . Касаторът счита, че неговата отговорност не следва да бъде ангажирана предвид обстоятелството, че срока на договора за строителство, по който дружеството е страна, е изтекъл и строителните работи по него към датата на злополуката са били приключили. Освен това дружеството не е възлагало работа на пострадалото лице.Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените срещу дружеството искове да бъдат отхвърлени.
Във връзка с допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че въпросът за отговорността на дружеството по чл. 49 ЗЗД в зависимост от отговорността на лицата по чл. 45 ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 124/02.12.1988 год., ОСГК, решение № Р -504-85-ІІІ.
С оглед на това иска касационното обжалване по посочения въпрос да бъде допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Без да формулира правен въпрос касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
В касационната жалба на Г. Д. К. – Д. от [населено място] се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът счита, че съдът неправилно е осъдил солидарно както двете физически лица ответници, така и двете юридически лица. Счита ,че физическо лице, чиято деликтна отговорност е ангажирана на осн. чл. 45 ЗЗД не трябва да бъде солидарно задължено за дължимото обезщетение заедно с юридическото лице по чл. 49 ЗЗД като възложител на работата по повод на която са възникнали вредите.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване се иска касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса относно наличието на солидарност на задълженията на физически и юридически лица в случаите, когато е ангажирана тяхната деликтна отговорност въз основа на различни законови основания.
Касаторът счита , че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
[фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на Г. Д. К. – Д. по същество в писмен отговор по делото.
М. Х. Х. и Е. Апти Х. оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на Г. Д. К. – Д. в писмен отговор по делото.
Г. Д. К. – Д. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба на [фирма].
Останалите ответници по делото С. И. С. от [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване така и досежно основателността на двете касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Не са налице обаче законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване:
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма]”, [населено място]:
По поставения от този касатор въпрос въззивният съд е приел, че отговорността на [фирма] е обусловена от обстоятелството , че дружеството е работодател и възложител на работата на ответника С. И. С., за който с влязло в сила решение на наказателния съд е признато, че при условията на независимо съпричиняване със ответницата Д. поради немарливо изпълнени на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинена смъртта на Апти Х. .Тест гаранционно – обезпечителната отговорност на дружеството е обусловена от деликтната отговорност на неговия служител. В този смисъл решението е постановено в съответствие с практиката на съдилищата и ВКС. Представеното с касационната жалба – Решение № 124/02.12.1988 год., ОСГК, няма отношение към поставения въпрос. Предмет на това решение е въпроса при какви обстоятелства възниква солидарна отговорност между двама работодатели , когато първият от тях е възложил изпълнение на работа на втория и деликтът е бил причинен от работници и служители на втория работодател при извършване на възложената дейност. Второто посочено решение № Р -504-85-ІІІ не е представено по делото поради което не следва да се обсъжда.
По изложените съображения критерия на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен и касационно обжалване по посочения въпрос не следва да се допуска.
Вторият критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е посочен без правен въпрос, което е достатъчно касационно обжалване на това основание да не се допуска, доколкото правния въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване и посочените допълнителни критерии / основания/ могат да бъдат преценявани само във връзка с поставен въпрос.
Относно допустимостта на касационното обжалване по жалбата на Г. Д. Козарва – Д.
Касаторката не е обосновала наличието на посочения от нея допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване – по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . Изложените съображения във връзка с този критерий сочат на друго основание за допустимост – по чл. 280,ал.1т.2 ГПК – противоречие в практиката на съдилищата при разрешаването на формулирания правен въпрос. Същевременно със жалбата не са представени влезли в сила съдебни актове, които да обосновават твърдението за противоречива съдебна практика по въпроса.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 15.07.2010 год., постановено по гр.д. № 120/2010 год. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 120/2010 год. с което е оставено в сила решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 674/2009 год. в частта, в която С. И. С. от [населено място], [фирма] , [населено място], Г. Д. К. – Д. от [населено място] [фирма] [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на М. Х. Х. и Е. Апти Х. и двамата от [населено място] сумата от 120 000 лв. / по 60 000 лв. на всеки един от тях/ , представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Апти М. Х. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 16.05.2006 год. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: