О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 13 май 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 1702 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез процесуален представител адвокат Д. С., против въззивно определение на Апелативен съд – Велико Т. № 458/02.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 599/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 08.05.2012 г., постановено по гр. д. № 196/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Със същото, първоинстанционният съд е отказал да освободи М. Д. Д. от заплащането на държавна такса по предявения от него иск против Й. Б. М. и М. М. Д..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без посочен материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора.
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая, касаторът не е посочил правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Великотърновския апелативен съд и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено.
Не са изпълнени и специалните предпоставки на т. 3 от посочената разпоредба. Съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е трайна и непротиворечива. В съответствие с тази практика Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна преценка относно обстоятелствата дали жалбоподателят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, като е изследвал доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст с оглед представените по делото доказателства.
Твърденията на жалбоподателя за неправилна преценка на доказателствата е въпрос по съществото на спора и не е предмет на изследване в производството по допускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Апелативен съд – Велико Т. № 458/02.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 599/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 08.05.2012 г., постановено по гр. д. № 196/2012 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: