О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1455
София, 17.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1058/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Кюстендил, постановено на 19.07.2012 г. по гр. д. № 389/2012 г., с което е отменено решение на Районен съд-Кюстендил № 496/10.09.2010 г., постановено по гр. д. № 916/2009 г., вместо което е постановено друго решение, с което са уважени предявените от Ю. Л. А. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и поставя следните въпроси: При безспорно доказания факт по делото, че ищцата Ю. А. не е представила никаква информация на работодателя си, че е синдикален член и се ползва от синдикална закрила, в отговор на връченото й изрично искане на 21.01.2009 г., тя ползва ли се от закрила по чл. 333 КТ. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС-Р. № 554/2008 г. на V г. о. по гр. д. № 879/2005 г. и Р. № 1652/2004 г. на ІІІ г. о. по гр. д. № 952/2002 г. Като правен въпрос от значение за изхода на делото касаторът прави оплакване за незаконосъобразно разширяване от страна на въззивния съд кръга на ползващите се от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, което е в противоречие с утвърдена практика на ВКС в цитирани решения на ІІІ г. о.-Р. № 526/2004 г.; Р. № 1284/2006 г. по гр. д. № 3079/2003 г. и Р. № 825/1999 г. по гр. д. № 998/1998 г.
За ответник по касация Ю. Л. А. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат С. К.. Жалбата е оспорена ката недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е секретар на синдикална секция-К. при [фирма], като член на синдикално ръководство се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и при липса на данни работодателят да е изпълнил императивното изискване на закона да поиска предварително съгласие на синдикалния орган уволнението е признато за незаконно само на това основание съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ.
С изложението касаторът твърди наличие на два правни въпроси от значение за изхода на делото в аспект на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. не са формулирани.
Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, нито от фактите и обстоятелствата, изложени с касационната жалба. От обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният съд може само да конкретизира, да уточни или да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Според касатора работодателят не е бил длъжен да поиска предварително съгласие от синдикалния орган, тъй като в отговор на изрично искане ищцата не е представила никаква информация, в противоречие с което разбиране и цитирани съдебни решения на ВКС се е произнесъл въззивния съд.
Решенията на ВКС, на които касаторът се е позовал са неотносими към процесния случай. С Р. № 554/2008 г. на V г. о. по гр. д. № 879/2005 г. на ВКС е прието, че задължението на работодателя да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда отпада, ако е поискал сведения от работника и не е бил уведомен за наличие на заболявания по наредба № 5 на министерство на здравеопазването. Същото разрешение е дадено и с Р. № 1652/2004 г. на ІІІ г. о. по гр. д. № 952/2002 г.
Въпросът „член ли е ищцата на синдикалното ръководство на синдикална организация при ответника, към която тя се числи” не е правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, тъй като по този въпрос спор по делото не е имало, този въпрос не е от значение за изхода на делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение. Затова приложените съдебни решения в тази връзка не следва да се поставят на обсъждане.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Кюстендил, Гражданска колегия, постановено на 19.07.2012 г. по гр. д. № 389/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: