О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274
София, 27.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседаниe на тридесети януари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1196/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален военен университет „В. Л.” гр. В. Т. против решение № 203/31.045.2011 год. по гр.д. № 542/2011 год. на Великотърновския окръжен съд , с което е потвърдено решението по гр.д. № 4749/2010 год. на Районен съд [населено място] в частта , в която е признато за незаконно уволнението на Й. Н. П. от [населено място] и е отменена заповед № 981/03.09.2010 год. на Зам. началника на Н. „В. Л.” , с което е прекратен трудовия й договор на осн. чл. 330,ал.2,т.5 КТ като незаконосъобразна; Й. П. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ главен специалист” и Н.”В. Л.” [населено място] е осъдено да й заплати сума в размер на 4119,42 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва , считано от датата на иска – 29.10.2010 год. като след частична отмяна на първоинстанционното решение са присъдени още 255,18 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касация Й. Н. П. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 330,ал.2,т.5 КТ, а именно: дали наличието на здравни противопоказания, посочени в експертното решение на ТЕЛК ангажира отговорността на работодателя да извърши трудоустрояване на ищцата , като и предложи друга работа , която не е свързана с тези противопоказания.
Касаторът счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата – касационно основание за отмяна по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В тази връзка се позовава на решение №335/07.01.2011 год. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 530/2010 год. Счита също така, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато и на осн. чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.
Като процесуални въпроси са визирани тези по приложението на чл. 235,ал.2 и чл. 236,ал.2 ГПК.
Посочения от касатора материалноправен въпрос е бил предмет на разглеждане с въззивното решение. Въззивният съд е приел, че самото решение на ТЕЛК не представлява предписание за трудоустрояване по см. на чл. 317 КТ поради което то само по себе не ангажира отговорността на работодателя да премести работника или служителя на друга работа съгл. чл. 317,ал.3 КТ.Служителката не е била трудоустроена по предвидения от закона ред , поради което извършеното на осн. чл. 330,ал.1,т.5 КТ уволнение поради отказ да заеме предложената й като трудоустроена работа, е незаконно. Това разрешение е обусловило изхода на спора, като предявените искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ са били уважени.
Не са налице обаче допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, посочени от касатора:
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК в случая не се обоснован, доколкото представеното във връзка с него Р №335/07.01.2011 год. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 530/2010 год. не е представено. Липсват и данни дали същото е влязло в сила, което е условие решението да съставлява съдебна практика.
Не е налице и другия посочен от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По поставения материалноправен въпрос има създадена съдебна практика,която е съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение. Същевременно не се налага същата да бъде изменяна или изоставяна .
Посочените въпроси относно приложението на чл. 235,ал.2 и чл. 236,ал.2 ГПК, така като са формулирани, нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 КТ
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203/31.045.2011 год. по гр.д. № 542/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда Н. „В. Л.”, [населено място] да заплати на Й. Н. П. от [населено място] разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: