О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
София, 11.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 664/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Професионална агротехническа гимназия /П./„Н. Й. В.”, [населено място], представлявана от директора Й. Б. Й., приподписана от процесуален представител адвокат Р. Я. против въззивно решение на окръжен съд В. № 160/26.03.2012 г., постановено по гр. д. № 178/2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 269/15.12.2011 г., постановено по гр. д. № 717/2011 г. по описа на РС-Бяла Слатина и е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от П. В. Р. ЕГН [ЕГН] против П. „Н. Й. В.”, [населено място].
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 329 КТ/, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила-неправилна преценка на събраните по делото доказателства, необсъждане на всички наведени доводи и съображения, необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 4/12.12.2011 г. и ТР № 3/16.01.2012 г., ВКС, ОСГК по материалноправните въпроси: от кога следва да се счита действителното съкращаване на щата в конкретния случай, както и намаляването на обема на работата.
Ответник по касация П. В. Р. е оспорила жалбата по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са посочени бланкетно без да са надлежно обосновани.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правни въпроси от значение за изхода на спора, по които въззивният съд да се е произнесъл. Както жалбата, така и изложението съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, които според касатора съставляват правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в цитираните тълкувателни решения.
Липсата на формулирани правни въпроси е само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Правилно с оглед събраните по делото доказателства въззивният съд е приел неизпълнена доказателствената тежест на ответника-работодател да установи в процеса, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил осъществен фактическия състав на приложените основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Враца № 160/26.03.2012 г., постановено по гр. д. № 178/2012 г. по касационна жалба от П. „Н. Й. В.”, [населено място], представлявано от директора Й. Б. Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: