О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 07 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1961/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца С. В. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Е. Р., против въззивно решение на Окръжен съд-Плевен № 696/17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1049/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Левченски районен съд № 70/25.06.2012 г., постановено по гр. д. № 126/2010 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. В. Г. против В. „Единство-93”, седалище [населено място], област П. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и са присъдени разноски по делото.
Счита, че въззивното решение следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго решение, с което искът да се уважи, като се признае за незаконно уволнението му със заповед № 010/28.12.2009 г. на С. М. М., подписал се за председател на В. „Единство-93”, [населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение между него и кооперацията, считано от 28.12.1999 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Разпоредбата на чл. 26 от Закона за кооперациите, според която председателят на кооперацията се избира между членовете на кооперацията за срок от 4 години, не представлява ли именно изискваната от чл. 83, ал. 1 КТ правна уредба на длъжност, която се заема въз основа на избор, установена в закон; 2. По отношение на избора за длъжността „председател на кооперация” явява ли се Законът за кооперациите специален закон спрямо общия закон-Кодекса на труда, и след като в Закона за кооперациите не са предвидени особени правила за „избора”, намират ли приложение относно избора на председател в кооперациите общите за „избора” разпоредби от КТ; 3. Законосъобразна и приложима ли би се явила горепосочената практика на ВКС, според която правоотношението между председателя и кооперацията е членствено, а не трудово, ако в устава на кооперацията изрично се закрепи правилото, че правоотношението между нея и председателя е трудово, или заради въпросната практика такова правило би било нищожно.
За ответника В. „Единство-93”, [населено място], област П. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат М. К.-АК-П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото за касационната инстанция по приложен договор за правна защита и съдействие и документ за плащане по банков път.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд, че между страните не е съществувало трудово правоотношение, което да е възникнало от решението за избирането на ищеца за председател на ответната кооперация /каквито са доводите му делото/. Такова разрешение не е предвидено нито в специалния Закон за кооперациите, нито в друг закон или в акт на Министерския съвет, нито в устава на ответната кооперация, в който смисъл е изискването на чл. 83, ал. 1 КТ, а разпоредбата за приложимост на КТ към трудовите правоотношения на членовете на производствените кооперации по § 2 ДР на КТ /ДВ, бр. 100 от 1992 г./ е неприложима за председателя на кооперацията. Председателят на кооперацията е орган на кооперацията, който представлява кооперацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет на кооперацията и ръководи нейната текуща работа /чл. 26, ал. 2 ЗК/. А решенията и действията на органите на кооперацията, вкл. решенията за избиране и за освобождаване на председателя на кооперацията от тази длъжност, както и решенията за определяне на възнаграждение на председателя на кооперацията подлежат на обжалване по реда на специалния закон /чл. 58-61 от Закона за кооперациите/ и тези спорове не са трудови. Цитирана е съдебна практика на ВКС и на въззивни съдилища. Посочено е и че с ТР № 4/5.04.2006 г., ВКС, ОСГТК постановено по тълк. д. № 4/2005 г. не е прието да е налице трудово правоотношение между председателя на кооперацията и съответната кооперация.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, поставени с изложението към касационната жалба, не са правни въпроси по смисъла на общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както това понятие е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнасял и тези въпроси не са относими към решаващите правни изводи на въззивната инстанция, посочени по-горе.
Непосочването на правни въпроси по смисъла на посочените изисквания е основание за недопускане на обжалването пред ВКС без да се обсъжда налице ли са специалните изисквания за допустимост по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които касаторът се е позовал.
Независимо от това въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайно установената практика на Върховния касационен съд относно характера на правоотношението между председателя на кооперацията и съответната кооперация, както и че то не е трудово правоотношение, в който смисъл са цитираните от въззивния, а и от първоинстанционния съд съдебни актове.
Не са налице и предпоставките на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както са посочени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 350.00 лв. направени по делото разноски-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение № 696/17.12.2013 г. по гр. д. № 1049/2013 г. по касационна жалба на ищеца С. В. Г. от [населено място].
ОСЪЖДА С. В. Г. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. Д, ап. 4 да заплати на В. „Единство-93”, [населено място], област П. сумата 350.00 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: