О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1203
София, 09.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 679/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Мандинска от [населено място] срещу решение от 21.03.2011 год. по в. гр.д. №13/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението на Врачанския районен съд в частта, в която С. М. П. е осъдена да заплати на касаторката сума за извършени от нея подобрения в съсобствения им имот за сумата над 1 399 лв. , както и разноски за сумата над 181,49 лв. и вместо него е постановено ново решение , с което предявеният от Д. Мандинска против С. М. П. насрещен иск е отхвърлен за сумата над 1 399 лв. до уважения от районния съд размер от 2 440,50 лв. като неоснователен и недоказан .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон . Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация С. М. П. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното:
Касационната жалба е подадена в законно установения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания, обуславящи достъпът до касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси: 1.Относно начина, по който следва да бъдат уреждани отношенията между съсобственици на наследствен недвижим имот във връзка с извършени от един от съсобствениците подобрения. 2. Относно размера, в който следва да се присъдят подобренията, извършени от един от съсобствениците. 3. Относно характера на обектите , предмет на претенцията за подобрения. Касаторът счита, че по посочените въпроси с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС,/ чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, че се решават противоречиво от съдилищата / чл. 280,ал.1,т.2 ГПК – въпрос 1 и 2/, а по отношение на въпрос №3 счита, че е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ .
По първите два въпроса обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС и не се решава противоречиво от съдилищата . С оглед данните по делото и в съответствие с ППВС №6/1974 год. / а не в противоречие с него , както се твърди от касатора/ въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 61 ,ал.2 ЗЗД и е уредил отношенията между страните на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съдът е определил стойността на извършените подобрения с помощта на вещо лице като искът е уважен за ? от стойността на подобренията, приети за доказани. Това е съобразено със правата на страните в съсобствения имот и е в съответствие задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на съдилищата. Извършителят на подобрения в съсобствен имот не може да претендира цялата стойност на подобренията при положение , че част от тях, съответстващи на неговите права в недвижимия имот е направил за себе си .Без значение за това е обстоятелството, че тези отношения между страните се уреждат в отделно производство, а не във втората фаза на делбеното производство.
ВКС не обсъжда представените във връзка с критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК съдебни актове , доколкото касаторът не е посочил в какво се изразява противоречието между приетото с обжалваното решение по посочените въпроси и представените решения и задължителна практика.
Що се отнася до третия поставен от касатора въпрос , същият има фактически , а не правен характер и е в зависимост от конкретните данни по делото . С оглед на това по отношение на него не се налага да се обсъждат изпълнението на посочените допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на това не са налице предвидените от закона предпоставки обуславящи достъпа до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2011 год. по в. гр.д. №13/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: