О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1735
София, 29 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1735 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д. №9888/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2013г. по гр.д.№9787/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от В. В. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуален представител адв.Е.-А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. В. М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното уволнение на В. В. М. със заповед №002/29.01.2013г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техническа сътрудник” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на въззивното решение с приложени решения на ВКС, с които е прието, че при формиране на вътрешното съдийско убеждение съдът следва да вземе предвид и обсъди в мотивите си доказателствата и доводите на страните/, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпросът: „допустимо ли и въззивният съд служебно да назначи експертиза” в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ВКС, ОСГК, т.10, с което е прието, че не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. Касаторът счита, че въззивният съд следвало служебно да назначи експертиза поради това, че изразил „дълбоки подозрения, че „самопризнанията” /писмените му обяснения по ДП2672/2012г. по описа на 03 РПУ на МВР-София/ са манипулирани”. Въззивният съд не е разрешил поставения от касатора въпрос в противен смисъл – неназначаването служебно на експертиза е поради преценката на съда, а не защото е приел, че не може служебно да назначи експертиза. Поради това не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д. №9888/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: