3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
[населено място] 11.02. 2011 год.
Върховният касационен съд на Р. Б., IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №980 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавно ловно стопанство „В. – С.”,[населено място], общ.П., срещу решение от 04.03.2010г., постановено по гр.д.№56/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.12.2009г. по гр.д.№2387/2009г. на П. районен съд, за уважаване на предявените от А. В. Т. от[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. В. Т. не взема становище.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. В. Т. срещу Държавно ловно стопанство „В. – С.” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, извършено със заповед №124/15.07.2009г. на директора на Държавно ловно стопанство „В. – С.”; за възстановяване на Т. на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно поради несъответствие на наложеното наказание на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречие между постановените решения от инстанциите по спора. В този случай не е налице противоречива практика на съдилищата, като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдебните решения не са влезли в законна сила. Неоснователно е позоваването на практика на ВКС по въпроса дали реалното настъпване на вреда е задължителен елемент на състава на 187, т.3 и т.10 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Въззивният съд е приел за установено извършването на дисциплинарните нарушения, както и че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Т.е. не е налице противоречиво разрешаване на релевирания въпрос във връзка със съставомерността на нарушенията.
Изложени са доводи за неправилност на преценката на въззивния съд на критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Доводите са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към касационното основание по чл.281, т.3 от КТ, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали преценката на работодателя относно съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен контрол. Нормата на чл.189, ал.1 от КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, включително решение №372 от 01.07.2010г. по гр.д.№1040/2009г. на ВКС, І.г.о., постановено по чл.290 от ГПК, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Във всеки отделен случай на извършено дисциплинарно нарушение, съдът проверява преценката на работодателя относно съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание. Оценката за конкретно извършеното дисциплинарно нарушение съобразно критериите на чл.189 от КТ е част от приложението на закона, поради което е предмет на съдебния контрол по спора за законност на уволнението.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2010г., постановено по гр.д.№56/2010г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: