2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
София, 18.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 780/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура [населено място] срещу решение от 09.03.2010 год. ,постановено по гр.д. № 3254/2009 год. , с което е потвърдено решение №4433/ 19.10.2009 год. на СГС, ГК І- ви състав по гр.д. № 2673/2008 год. в частта , в която П. на Република България на осн. чл. 2 ,ал.1,т.2 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Р. П. С. от[населено място] сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 08.05.2006 год., до окончателното и изплащане , както и 172 лв. деловодни разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ .
Касаторът иска да се постанови решение ,с което да се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съобразно действителните вреди и принципа на справедливост , регламентиран в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Р. П. С. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановени срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, за да бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ .
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е посочил как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД към която препраща нормата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконно повдигнато обвинение.
Този въпрос обаче няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Формулиран по посочения начин същия има общ, а не конкретен характер и с оглед на това не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция. С обжалваното решение при определяне размера на претърпените имуществени вреди съдът се е позовал на принципа на справедливост, но е преценил същия с оглед конкретните обстоятелства по делото и е приел същия за спазен при определяне на обезщетение в размер на 10 000 лв.
Липсата на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.Последното е така доколкото това е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Независимо от това, с оглед визираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.2,т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по приложението на принципа на справедливост при определяне обезщетенията за неимуществени вреди , следва да се посочи че представените с изложението решения не могат да обосноват това основание ,доколкото справедливото обезщетение е обусловено от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които по принцип не съвпадат .
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2010 год., постановено по гр.д. № 3254/2009 год. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №4433/ 19.10.2009 год. на СГС, ГК І- ви състав по гр.д. № 2673/2008 год. в частта , в която П. на Република България на осн. чл. 2 ,ал.1,т.2 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Р. П. С. от[населено място] сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 08.05.2006 год., до окончателното й изплащане и 172 лв. деловодни разноски за двете инстанции.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: