3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 17.05 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 253/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. С. Г. чрез процесуален представител адвокат Ж. Д. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав № 1705/10.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1779/2011 г., с което е оставено в сила решение на ОС-Благоевград № 24/1.03.2011 г., постановено по гр. д. № 732/1998 г., с което Г. С. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] е осъден да заплати на Г. С. Н. ЕГН [ЕГН] и А. С. Н. ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] по 5 500.00 лв. на всеки един от тях за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю. Г. Н., настъпила в резултат на ПТП на 10.10.1993 г. на главен път Е-79 /София-Кулата/ в К. дефиле, ведно със законна лихва, считано от 10.10.1993 г. до окончателното изплащане.
Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение-касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора: 1. Изменя ли се преклузивниях характер на срока по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ от висящността на производството по делото, в рамките на което е даден от съда този срок; 2. Следва ли да се приеме, че не е оборена достоверността на датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда в случай, когато положеният върху молбата подпис входящ номер не кореспондира с номерата и техните дати на входящия регистър на съда; 3. Може ли да се установява противоправно поведение на водач на МПС, участник в ПТП от протокол за посетено ПТП и протокол за оглед на местопроизшествия, съставени от разследващ орган, който не е присъствал при реализиране на произшествието. Счита, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и налице противоречива съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Позовава се на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ВКС, ТР № 2/2.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г., ВКС; Р. № 227/9.04.2009 г. по гр. д. № 413/2008 г., ВКС, І г. о.; Р. № 1282/14.01.2009 г. по гр. д. № 4283/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 56/3.02.1995 г. по гр. д. № 708/1994 г., ВС, 5-чл. с-в. Поддържа, че в посочените съдебни актове изрично е посочено, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./ и нередовностите не са отстранени в дадения на страната 7-дневен срок исковата молба се връща. По втория въпрос счита, че произнасянето е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. По третия въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата-чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на Р. № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; Р. № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2009 г., ВКС, ІІ т. о.; Р. № 723/17.10.1990 г. по гр. д. № 741/1990 г., ВС, ІV г. о., в които ВКС е прел, че актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Ответниците по касация Г. С. Н. и А. С. Н. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Д. за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение е неоснователен. Същият довод е бил предмет на обсъждане, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Обосновано доводът е отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав на ВКС възприема изложените в решенията на двете предходни инстанции мотиви за отхвърляне на довода.
Неоснователен е и доводът за неоснователност на исковете, поради изтекла погасителна давност. Д. е обсъден и обосновано е отхвърлен и от двете предходни инстанции. Изложените съображения се възприемат от настоящия състав на съда.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Правните въпроси, повдигнати от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по съществото си оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Посочените правни въпроси не отговарят на разяснението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав № 1705/10.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1779/2011 г. по касационна жалба от Г. С. Г. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: