О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 282
София, 19.04.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 122/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д. в качеството и на особен представител на В. Г. В. от [населено място] срещу разпореждане от 12.01.2012 год. , по в. гр.д. № 6987/2012 год., на Софийски градски съд ІV б състав, с което е отказано определяне на адвокатско възнаграждение за осъществяваното от нея процесуално представителство пред въззивната инстанция .
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Иска се неговата отмяна с произтичащите от това законни последици.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Разпореждането , с което съдът е отказал определяне на възнаграждение за назначения по реда на чл. 47,ал.6 ГПК особен представител съставлява произнасяне досежно разноските в производството, което принципно подлежи на инстанционен контрол. /Практиката е приела , че на обжалване подлежи отказът на съда за освобождаване от държавна такса, макар и да липсва изрична регламентация за това/ ТР № 1/17.07.2001 /.Същевременно разпореждането има и преграждащо действие, доколкото отказа на съда да определи възнаграждение на особения представител би довело до лишаване на страната от уреденото от закона представителство , което е пречка за развитие на процеса.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Адвокат Н. Д. е назначена за особен представител на ответника по делото В. Г. В. по реда на чл. 47,ал.6 ГПК с разпореждане от 29.12.2009 год. В съответствие с цитираната правна норма назначаването на особен представител е извършено на разноски на ищеца като съдът е определил възнаграждение в размер на 350 лв. С обжалваното разпореждане въззивният съд е отказал определяне на възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция като е приел, че определеното от първоинстанционния съд такова е достатъчно и няма основание за определяне на допълнително възнаграждение.
Тези съображения не могат да бъдат споделени .
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , която в случая следва да бъде приложена по аналогия поради липса на специална регламентация при определяне на възнаграждението на назначения особен представител, регламентира минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция. По аргумент от това следва , че възнаграждението може да се договаря, респ. в случая определя, за всяка инстанция поотделно, в размери не по- ниски от посочените в Наредбата. Съобразно с казаното, съдът е следвало да определи възнаграждение на назначения особен представител за сметка на ищеца и за въззивната инстанция.
Предвид цената на иска дължимото възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл.7,ал.2 от Наредбата, е в размер на 245 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.01.2012 год. , по в. гр.д. № 6987/2012 год. на Софийски градски съд, ІV б състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивната инстанция на адв. Н. Д. , назначена за особен представител на ответника В. Г. Г. от [населено място] в размер на 245 лв., които да бъдат внесени от ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: