О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
София, 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6333/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Р. Р. И. от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Д. Т., против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 100/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 238/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Варна, ХХІІ-ти състав № 88/23.01.2013 г., постановено по гр. д. № 274/2011 г., с което са отхвърлени обективно съединените му искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени против ответници Е. Р. И.-К. и Р. Г. К. за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в описани в решението нотариални актове, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон или при съществени нарушения на съдопроизводствените и опитни правила при постановяването на решението по спора. Счита се, че решението следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се уважат обективно съединените искове, като бъдат развалени до размер на наследствената квота на ищеца оспорените договори.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от процесуално и материалноправно естество, отговарящи на критериите по чл. 280 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните; 2. При положение, че по конкретна сделка, сключена от пълномощник, правото на страната да се позове на недействителност на договора съгласно чл. 40 ЗЗД е преклудирано, поради наличие на влязло в сила решение в първата фаза на делбата по отношение на имотите, включени в предмета му, преклудира ли се възможността на страната да се позове на недействителност на същото правно основание по отношение на последващите действия на пълномощника, с които се приема изпълнението на договора по друг иск. По първия въпрос счита, че въззивното решение е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в посочени и приложени копия от съдебни решения на различни състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК-основание за допустимост на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият поставен въпрос счита, че не е дискутиран в практиката на съдилищата, поради което разглеждането на касационната жалба ще е от значение за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. т. 4 от ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
За ответници по касация /ответници по делото/ Е. Р. И.-К. и Р. Г. К. жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Р. Т. Д..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, основани на твърдението за неплатена от купувача цена по трите договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Посочил е, че в процесните нотариални актове официално е удостоверено изявлението на продавача /продавачите/, че цената по трите договори е заплатена от купувача напълно и в брой, при което в доказателствена тежест на ищеца е опровергаването на истинността на това изявление, която доказателствена тежест в случая не е изпълнена.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос, така както е формулиран е от решаващо значение за изхода на делото, ако е неправилно като краен резултат постановеното обжалвано решение. Това означава, че по същество се касае за оплакване за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство за селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Във връзка с втория поставен с изложението въпрос въззивният съд е приел, че ищецът не може да навежда в производството по искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД твърдения за недействителност на изявлението за получаване на цената, поради договаряне във вреда на упълномощителя по смисъла на чл. 40 ЗЗД, доколкото същото е и такова за недействителност на договора за продажба по чл. 40 ЗЗД, което основание в случая е преклудирано, поради воденото между страните и приключено дело за делба на същите имоти, в хода на което образуваното между страните дело с правно основание чл. 40 ЗЗД е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението и по втория поставен с изложението въпрос.
С изложението не е обоснована хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изискванията за наличие на която са разяснени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Вторият въпрос по съществото си касае правилността на обжалваното решение досежно извода на въззивния съд за правните последици на преклузията, настъпила вследствие на воденото между страните по настоящото дело друго предходно дело, образувано по предявен от настоящия ищец иск с правно основание чл. 40 ЗЗД с твърдение за недействителност на изявлението, съдържащо се в нотариалните актове за получена от продавача цена по процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, поради договаряне във вреда на упълномощителя, производството по което е прекратено с влязло в сила определение /О. № 21/17.01.2011 г., ВКС, постановено по ч. гр. д. № 485/2010 г., І г. о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-В. № 100/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 238/2013 г. по касационна жалба на ищеца Р. Р. И. от [населено място], представляван от пълномощника си адвокат Д. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: