О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 783
София, 12 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2189/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1993/29.11.2013 год. по гр.д. № 1574/2013 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е потвърдено решението по гр.д. № 7931/2013 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Консорциум „И.-2000”, [населено място] искове за признаване за установено по отношение на ответниците , че дружеството чрез управителя И. П. не дължи на Р. В. С. сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 2007 год., , че не е получавал тази сума от ответницата и не е давана от нея тази сума никога и по никакъв повод , за признаване на договорът за заем от 2007 год. за неистински документ , за обявяване за недействителни на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и издадения въз основа на нея изпълнителен лист , за признаване за установено по отношение на ответника П. Т. Т., че в качеството му на повереник по ч. гр.д. №2379/2007 год. на Пловдивския районен съд , е нарушил чл.3 ГПК и чл.23 от Етичния кодекс на адвоката , както и за връщане от Р. В. С. на сумата от 20 000 лв., събрана по изп. дело № №279/2009 год. по описа на ЧСИ Д. М. като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и нарушение на материалния закон .
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касация Р. В. С. и П. Т. Т. не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторът счита , че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса: „ Възможно ли е да се установява наличие на договор за заем за суми , над 5 000 лв. без писмени документи – договор , разписки за предаване или получаване на суми , със свидетелски показания, както и преклудира ли се възможността на длъжника по заповедното производство по влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист да предяви отрицателен установителен иск за доказване липсата на вземане по устен договор за заем.”
Според касатора този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото поради което счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Така формулирания въпрос има отношение към решението в частта в която съдът се е произнесъл по иска за признаване за установено по отношение на ответниците , че дружеството чрез управителя И. П. не дължи на Р. В. С. сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 2007 год. С оглед на това следва да се коментира дали са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване в тази част.
Формулираният въпрос е обуславящ за изхода на делото, в посочената част, но по отношение на него не е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Във връзка с формулирания правен въпрос касаторът не е обосновал изпълнението на визирания критерий за допустимост на касационното обжалване в посочения аспект. Както разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.3 ГПК касаеща допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство така и разпоредбите отнасящи се до заповедното производство и последиците от неговото завършване с издаване на изпълнителен лист са ясни и не се налага тяхното тълкуване, нито промяна в тълкуването им поради неправилност или промяна в законодателството или обществено икономическите условия.
Досежно останалата част от обжалваното решение, касаторът не е формулирал правен въпрос, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1993/29.11.2013 год. по гр.д. № 1574/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: