О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 163
София, 06.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1160/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Г. от [населено място] срещу решение от 01.11.2010 год. , постановено по гр.д. № 4340/2010 год. на СГС, ВК ,ІІ Б отд., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторът е бил осъден да заплати на П. С. В. на осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД още 5 424,62 лв. мораторна лихва забава за периода от 20.11.1998 год. до 30.11.2005 год. и е потвърдено решението в останалата уважителна част, с която Е. С. Г. е осъден да заплати на П. В. сума в размер на 2 315,58 лв. мораторна лихва за забава, за периода от 01.12.2005 год. до 01.12.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по касация – П. С. В., не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът формулира следните процесуално – правни въпроси:
1.Допустимо ли е в първото по делото заседание да се прави възражение за изтекла давност за лихви по чл. 111,б.”в” ЗЗД и
2. В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност.
На практика става въпрос за един и същ процесуалноправен въпрос, който се свързва с две основания за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/04.01.2001 год. по т.д. №1/2000 год. на ОСГК на ВС , с оглед на което касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно т.6 от цитираното ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК по тълк. д. №1/2000 год. „възражения за изтекла погасителна давност или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства”. Това ТР на ОСГК на ВКС е постановено с оглед тълкуване разпоредбите, касаещи въззивното производство , така както същото е уредено в ГПК / отм./ С приемането на нов ГПК / в сила от 01.10.2009 год./ предвид предвидените в него преклузии / чл. 133 ГПК/ същото в коментираната част е загубило значение . Доколкото делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение е разгледано по реда на ГПК /2009 год./, цитираното тълкувателно решение е неотносимо. Въззивното решение не би могло да бъде постановено в противоречие с даденото от него разрешение по т.6 и критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по първия поставен въпрос, не е изпълнен.
Отговор на втория процесуално – правен въпрос е даден в разпоредбата на чл. 133 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. С оглед на това не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
В изложението се сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с незадължителна практиката на ВКС / Р №674/24.09.2009 г. по гр.д. №1210/2008 год. на ВКС, ІV г.о, /, поради което според касатора касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК . Такъв въпрос обаче не формулиран, поради което не може да се преценява посочения от касатора критерий за противоречивото му разрешаване.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.11.2010 год. , постановено по гр.д. № 4340/2010 год. на СГС, ВК ,ІІ Б отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: