О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1322
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6069/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №1369/15.07.2013 год. по в. гр.д. №1551/2013 год. , V гр. състав на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №1311/29.03.2013 год. на Пловдивския районен съд, с което е отменено наложеното на М. Х. Т. със заповед № Н-186/17.08.2012 год. на Управителите на [фирма] дисциплинарно наказание „ забележка” .Присъдени са такси и разноски.
Ответникът по касация М. Х. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: Следва ли съдът служебно да изследва въпроса за вината на работника при извършване на дисциплинарно нарушение, ако ищецът не е направил такова възражение в исковата молба както и в цялото производство по делото. Твърди, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и че с обжалваното решение е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС- основания за допустимост до касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване касаторът следва на първо място да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора.Доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, когато такъв не е формулиран или същият не е бил обуславящ за изхода на делото, касационното обжалване не следва да се допуска. В случая въпросът, който касатора формулира, не е бил обуславящ за изхода на спора. За да отмени наложеното дисциплинарно наказание съдът се е позовал и на това, че заповедта , с която то е наложено не е била достатъчно ясно мотивирана . Оплакване в тази насока макар и с бланкетно позоваване за нарушение на чл. 195 ГПК е направено в исковата молба. Но дори и при липса на такова позоваване, предвид императивния характер на разпоредбата, съдът е длъжен служебно да следи за нейното изпълнение. Липсата на мотиви на заповедта за дисциплинарно наказание или формалното изпълнение на задължението по чл. 195 ГПК, в резултат на което няма необходимата яснота относно нарушението , което се санкционира, е достатъчно основание заповедта за дисциплинарно наказание да бъде отменена.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Разноски не се присъждат доколкото ответника по касация не е представил доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1369/15.07.2013 год. по в. гр.д. №1551/2013 год. , V гр. състав на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: