О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 22.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1327/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д.-председател на ПлРС против въззивно решение № 201/24.07.2012 г., постановено по гр. д. № 179/2012 г. по описа на Л..
С обжалваното решение е потвърдено решение на Ловешки районен съд, девети състав № 43/2.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2149/2011 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Д. П. Х. ЕГН [ЕГН] против Районен съд-Плевен.
С жалбата са обосновани оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда, че не е извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, а допустима грешка. Моли се решението изцяло да се отмени и постанови ново решение по съществото на спора, с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни със законните последици.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото: 1. За да е извършено виновно дисциплинарно нарушение необходимо ли е работникът/служителят да е целял или допускал нарушението; 2. Наличието на вредни последици необходим елемент ли е от фактическия състав на чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ; 3. Необходимо ли е работодателят в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изложи подробни доводи защо не кредитира обясненията на служителя, или е достатъчно да посочи, че същите са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. В аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът счита, че в противоречие с практиката на ВКС са решени от въззивния съд следните съществени материалноправни въпроси: 1. Дали дисциплинарното нарушение е извършено виновно само когато е извършено при пряк умисъл /Р. 348/11.10.2011 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 387/2010 г.; Р. № 542/7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., ВКС, ІV г. о./; 2. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, т. 10 КТ включва ли като необходим елемент доказването на вредни последици /Р. № 447/13.09.2010 г. по гр. д. № 1052/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 284/1.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г., ВКС, ІІІ г. о./. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочен въпросът: Дали в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят следва подробно да изложи доводи защо не кредитира обясненията на служителя или е достатъчно да посочи, че същите са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Приложени са копия от цитираните съдебни актове.
За ответник по касация Д. П. Х. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат Т. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Съгласно разума на общото законово изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК във връзка с допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване въпросът, който касаторът е длъжен да формулира с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е правен, когато е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд с обжалваното въззивно решение и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В конкретния случай материалноправният въпрос, разрешен от съда с обжалваното решение и обусловил решаващата воля на съда е въпросът за съответствието между тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с оглед императива на чл. 189, ал. 1 КТ.
В тази връзка посочените с изложението въпроси не са правни въпроси в посочения по-горе смисъл и не са относими към основния и решаващ за изхода на трудовия спор въпрос-извършеното дисциплинарно нарушение по своята тежест обосновава ли налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Непосочването на правни въпроси в посочения по-горе смисъл само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, в който случай не се преценява налице ли са основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не следва да се преценява и относимостта на приложените към изложението съдебни актове.
Ето защо Върховният касационен съд, в настоящия състав прие, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 850.00 лв.-заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия А, № 47128/6.11.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешки окръжен съд № 201/24.07.2012 г., постановено по гр. д. № 179/2012 г. по касационна жалба от Д. Д.-председател на Районен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Районен съд-Плевен да заплати на Д. П. Х. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 11 сумата 850.00 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: