О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 22.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1518/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Т. К. и Д. Т. К. чрез адвокат Т. Б. против въззивно решение на САС, ГК, 1-ви състав № 1152/7.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1050/2011 г., с което е потвърдено решение на СГС, ГК, І-3 състав от 26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 3538/2008 г., с което са отхвърлени исковете им срещу К. Г. С. и Н. С. С. по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно ЗЗД вр. чл. 124 ГПК – за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран с нот. акт № 83/2006 г., поради абсолютната му симулативност и иск по чл. 124 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, предмет на същия нотариален акт.
С допълнение към жалбата са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, както и за неправилност поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК от процесуален представител адвокат А. Т..
С молба по чл. 284, ал. 3 ГПК от процесуален представител на касаторите С. и Д. К. адвокат А. Т. са изложени съображения за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните основания: недопустимост на обжалваното решение, поради обсъждане на два иска и оставяне в сила решение, с което са отхвърлени два иска при предявен и уточнен от ищците един отрицателен установителен иск за правото на собственост върху спорния имот; произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС в посочени съдебни решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, а именно: правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК; неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК за излагане на мотиви за исканията и възраженията на страните и за преценка на доказателствата; нарушение на нормата на чл. 164, ал. 1 ГПК в аспект на положителния отговор на въпроса: дали симулация може да се доказва само с писмени доказателства.
За ответниците по касация К. Г. С. и Н. С. С. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуалните им представители адвокати М. и Х..
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване на обжалваното решение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд, въз основа изложеното с исковата молба и уточненията към нея е приел правно основание на предявените искове възприетата от СГС правна квалификация – чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ЗЗД – за постановяване на решение за установяване нищожност на договора, предмет на нот. акт № 83, том І, рег. № 4665, нот. д. № 79, сключен на 5.04.2006 г., с който ищците са продали на ответниците процесния апартамент, като абсолютно симулативен, тъй като никоя от страните не е искала настъпване на правните му последици и признаване за установено, че ответниците не са собственици на апартамента. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е счел недоказано твърдението за симулативност на сключения договор за покупко-продажба-няма спор и не се твърди, че при сключването на договора е бил съставен „обратен документ” или че е налице начало на писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК, твърдението не е доказано и чрез косвени доказателства. Приети са за опровергани твърденията на ищците, че след сключване на договора за кредит, отпуснат на името на ответника С. погасяване на вноските по него са правени само от ищците К.. Прието е, че страните са целели настъпване на последиците, обективирани чрез сключването на договора, а именно преминаване собствеността върху ответниците и получаване на цената на имота от ищците-прехвърлители с получаването от тях сумата 30000 лв.-част от продажната цена на апартамента, платена им в брой при сключване на предварителния договор. Преценени са показанията на разпитани пред първата инстанция свидетели, въпреки липса на изискваното от закона съгласие на ответната страна-чл. 164, ал. 2 ГПК и е прието, че не обосновават различен правен извод. В заключение съдът е посочил, че неоснователността на иска за установяване нищожност на договора като привиден, абсолютно симулативен, води до неиснователност и на иска, с който се отрича правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Оплакването относно допустимостта на въззивното решение е основание по чл. 281, т. 2 ГПК, за което ВКС съдът следи служебно, в който смисъл е ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Оплакването е неоснователно.
Въззивното решение е допустимо.
Не е налице произнасяне по непредявен иск.
С исковата молба ищците са посочили, че искат да се признае за установено, че нот. акт № 83, т. І, рег. № 4665, н. д. № 79/2006 г. на нотариус М. Е. е нищожен поради привидност на сделката. С уточняваща молба от 23.03.2009 г. на петитума на исковата молба е посочено, че се иска установяване по отношение на ищците на абсолютна симулативност на посочения договор за продажба, в резултат на което да се признае, че ответниците не са собственици на процесния имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани ясно и точно правни въпроси в изпълнение на общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснението на понятието с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Посочените процесуалноправни въпроси са аргументирани като оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила-отменително касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което е неотносимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
От посочената съдебна практика са от значение за допустимостта само съдебни решения. Представените към молбата-изложение съдебни решения на състави на Търговска колегия на Върховния касационен съд не са относими към процесния случай. Така, с Р. № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г., ВКС, ТК, І т. о. е прието, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е разгледал иска на непредявено основание-чл. 129 ТЗ, а не се е произнесъл по същество на спора по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ГПК. В същия смисъл е и Р. № 138/25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о.
Определенията, постановени от съдебни състави на ВКС в производство по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав № 1152/7.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1050/2011 г. по касационна жалба от С. Т. К. и Д. Т. К. с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат Т. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: