2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 17.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1086 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от[населено място] , чрез адв. П. Г. срещу решение № 622/15.05.2010 год. по гр.д. № 671/2010 год. на В. окръжен съд , с което е потвърдено решение от 05.03.2010 год. по гр.д. № 12511/2009 год. на Районен съд[населено място] , ХІ състав, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу „Д. 95 М. А.” искове с пр. осн. чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 1080 лв., претендирана като неизплатени трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2006 год. по 180 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 20.11.2009 год. до окончателното им изплащане и същият е осъден да заплати съдебно- деловодни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът счита, че съдът неправилно е уважил направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност като излага съображения в тази насока.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 284,ал.3, т.1 ГПК.
Материалноправният въпрос, който е формулиран от касатора в него е дали производството пред Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” по подаден сигнал от работник / служител /срещу неговия работодател може да се квалифицира като „помирително” в смисъла вложен в нормата на чл. 116,б. „б” ЗЗД . Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация М. З. А. чрез адв. Й. Р. Й. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , не са налице допълнителните критерии на процесуалния закон за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е частично основателен. Независимо от това същият е отхвърлен като погасен по давност. За да уважи направеното от ответника възражение за изтекла давност съдът е приел, че тригодишния давностен срок за вземанията за трудово възнаграждения за в. май, юни, юли, август, септември и октомври 2006 год., изтича в края на съответния месец през 2009 год., а исковата молба е предявена на 20.11.2009 год. Прието е, че твърдението на ищеца за прекъсване на давността не е доказано: липсват доказателства в предходен момент ответното дружество да е признавало претендираните вземания за трудово възнаграждение , а подадената жалба до И. по труда,[населено място] през м. декември 2006 год. не е действие и юридически факт по смисъла на чл. 116 ЗЗД, с чието извършване или настъпване би могла да се прекъсне давността.
Следователно повдигания от касатора правен въпрос е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и изразеното от съда становище по него е от значение за изхода на делото. С оглед на това, общата предпоставка /изискване / за допустимост на касационното обжалване в случая е изпълнено.Независимо от това, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, доколкото този правен въпрос, не може да бъде подведен под хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Производството пред различните звена на Изпълнителната агенция „ Главна инспекция по труда” има административен характер с правомощия на инспекцията да налага принудителни административни мерки, което ясно е регламентирано в Глава деветнадесета от КТ. Този характер на производството не се налага от допълнително тълкуване, което от своя страна да способства за развитието на правото , поради което допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.,т.3 ГПК, не е налице. С оглед на казаното производството пред ИА „Главна инспекция по труда”и нейните звена няма характер на помирително производство по см. на чл. 116,ал.1,б.”б” ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 622/15.05.2010 год. по гр.д. № 671/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: