1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София, 21.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1166/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. М. Д. ЕГН [ЕГН] от[населено място] чрез адвокат Ю. О. против въззивно решение на Окръжен съд-Добрич № 22/11.05.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г., с което е потвърдено изцяло решение на Д. районен съд № 11/6.01.2010 г. по гр. д. № 2068/2008 г., с което е прекратен с развод брака между М. С. Д. и Д. М. Д., поради дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина на съпрузите; предоставено е упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете на страните М. Д. Д. на майката М. С. Д., като е определено местоживеене на детето в дома на майката в[населено място] и режим на лични взаимоотношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9. ч. в събота до 20 ч. в неделя, както и 30 дни по време на лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, а също и през коледните и новогодишни празници по общо съгласие между родителите, както и през половината пролетна ваканция на детето; отхвърлен е предявеният от Д. М. Д. иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. Д. Д.; присъдена е 80 лв. издръжка на детето, която да заплаща бащата, считано от 21.10.2007 г. със законна лихва до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; отхвърлен е иска на бащата срещу майката за заплащане на месечна издръжка за детето 40 лв. чрез бащата за периода от 9.01.2009 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване; предоставено е ползването на семейното жилище в[населено място], [улица] на съпруга Д. М. Д.; определено е след прекратяване на брака съпругата М. С. Д. да носи предбрачното си фамилно име К.; присъдена е държавна такса.
Поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да отмени въззивното решение и постанови друго, с което да прекрати брака по вина на ищцата, да предостави родителските права по отношение роденото от брака дете на бащата с определяне на съответна издръжка и да присъди разноски по делото.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Посочва процесуалноправен въпрос, който счита, че въззивният съд е разрешил в разрез с ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК, а именно: след влизане в сила на сега действащия ГПК соченото тълкувателно решение запазва ли действието си, след като изрично не е отменено. Въззивният съд не е изложил свои фактически и правни изводи, а е посочил, че изводите на първата инстанция са законосъобразни и обосновани, подкрепяйки ги с кратки доводи. Решението в частта за вината е постановено в разрез с ППл № 10/71 г. ВС-т.4, предл. второ. Решението в частта за родителските права е постановено в разрез с ППл № 1/74 г., ВС, както и в противоречие с практиката на ВС в Р. № 1890/28.11.1991 г. на ВС, ІІ г. о. и Р. № 1203/20.11.1993 г., ВС, ІІ г. о., които са приложени. Поставените въпроси счита, че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответник по касация М. С. Д. чрез адвокат К. П. е оспорила жалбата като недопустима и неоснователна по съображения с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения с изложението процесуалноправен въпрос:
В рамките на правомощия на съд по съществото на спора е извършеното от въззивния съд препращане към фактическите изводи на първата инстанция във връзка с предявения брачен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 СК /отм., при действие на който е подадена исковата молба/ и съединените с него небрачни искове, както и към преценката на първоинстанционния съд на фактическия и доказателствен материал по делото съобразно новата процесуална възможност по чл. 272 ГПК, поради което постановеното решение не е в нарушение на ТР № 1/2001 г., ВКС, ОСГК.
Материалноправни въпроси от значение за изхода на делото с изложението не са формулирани. Становището на касатора, че решението е постановено в разрез с ППлВС № 10/71 г. относно произнасянето на въззивния съд по въпроса за вината и в разрез с ППлВС № 1/74 г. в частта за родителските права без формулиране на правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираните постановления на ВС по същество е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е основал на ППлВС № 10/3.11.1971 г., с което е посочено, че съдът прекратява брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите, както и че този въпрос се решава от съда във всеки конкретен случай с оглед конкретно установените факти по делото.
Въззивният съд се е произнесъл относно дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения и вината при преценка на фактическите обстоятелства на конкретния случай в съответствие с указанията на ППлВС № 10/71 г.
С оглед задължението на съда при определяне състоянието на брачните отношения да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай приложените към изложението решения не могат да обосноват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като са неотносими.
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд, Гражданско отделение № 233/11.05.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. по касационна жалба от Д. М. Д. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: