О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 16.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети фувруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №536 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. Малинова от [населено място], срещу определение от 30.06.2011г. по г.гр.д.№575/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.06.2011г. по гр.д.№293/2011г. на Пещерски районен съд за прекратяване на делото.
Ответникът Д. З. З. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, излага като евентуални доводи за неоснователност на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за прекратяване на предявения от М. Б. Малинова срещу Д. З. З. иск за издръжка с правно основание чл.145 от СК – издръжка на бивш съпруг.
Въззивният съд е приел, че не може в отделно производство да се претендира издръжка от бивш съпруг, тъй като е следвало издръжката между съпрузите са се уреди в утвърденото от съда споразумение по чл.99, ал.3 от СК-отм.
В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател счита, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС – сочи разрешението по делбени дела – че може да се иска делба и по отношение на невключени в утвърденото споразумение недвижими имоти – съпружеска имуществена общност. Доколкото се касае до отношения от кръга на изброените в чл.101, ал.1 от СК-отм., които следва да бъдат уредени в споразумението, следва да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав споделя становището, че ако споразумението е било утвърдено в производството по развод, въпреки, че е било непълно, това не е пречка за предявяване на иск по неуредените въпроси със споразумението.
Поставения въпрос: може ли да търси издръжка бивш съпруг в случаите на липса на произнасяне по брачната вина в бракоразводния процес – е въпрос по съществото на спора, тъй като е относим към предпоставка на иска с правно основание чл.145 от СК и по него съдът дължи произнасяне с решение.
По поставения въпрос по приложението на чл.145, ал.2 от СК: „трябва ли да има определена издръжка, за да се иска продължаване на издръжката” следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото по него съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. Съгласно разпоредбите на цитирания законов текст /в който смисъл са и разпоредбите на чл.83, ал.2 от СК от 1985г.-отм., а също и на чл.89, ал.2 от СК от 1968г.-отм./ издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака. Законът определя крайния срок на дължимата издръжка, тъй като началният срок е от поискването й поради настъпването на неработоспособността. Веднъж определен краен срок от закона, не може съдът предварително да го увеличава. Законодателят дава възможност на онзи съпруг, който след изтичане на трите години е в особено тежко състояние, да поиска продължаване на издръжката. Поради това не може след изтичане на определения от закона краен срок на дължимата издръжка за пръв път да се иска определянето й при условията на закона за продължаване на издръжката. В разглеждания случай искът за издръжка е предявен за първи път след повече от три години след развода и е основан на твърдения за особено тежко състояние на бившия съпруг. Поради това възражението на ответника за недопустимост на иска, с оглед разпоредбите на чл.145, ал.2 от СК, е основателно и като краен извод обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ГК, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.06.2011г. по г.гр.д.№575/2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 30.06.2011г. по г.гр.д.№575/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.06.2011г. по гр.д.№293/2011г. на Пещерски районен съд за прекратяване на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: