2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
[населено място], 18.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №890 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма]-клон П., срещу решение от 12.02.2010г., постановено по в.гр.д.№2468/2009г. на П. окръжен съд, с което е оставила в сила решение от 11.05.2009г. по гр.д.№4243/2007г. на П. районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.207 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба С. П. Й. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма]-клон П. иск с правно основание чл.207 от КТ за ангажиране на солидарната пълна имуществена отговорност на С. П. Й. и К. Г. Г. за липси на строителни материали и отоплителни материали в базата в[населено място], както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма]-клон П., за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за разпределянето на доказателствената тежест в производството по иска с правно основание чл.207 от КТ е решен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. С приложените решение от 13.07.2005г. по гр.д.№838/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №1281 от 14.11.2008г. по гр.д.№2287/2008г. на ВКС, Vг.о. е прието, че при констатация за липси на парични или материални ценности се презумира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. С въззивното решение съдът е приел за установени липсите на стоково-материални ценности, но за недоказана вината на ответниците. Т.е. налице е въпросът за разпределението на доказателствената тежест е разрешен при противоречива съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от КТ. Релевираният правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2010г., постановено по в.гр.д.№2468/2009г. на П. окръжен съд, по касационна жалба на [фирма]-клон П..
УКАЗВА на касатора [фирма]-клон П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1518,94лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: