О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 17 юли 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №98 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Б. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 24.04.2012г. по гр.д.№686/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.01.2012г. по гр.д.№1764/2011г. на Районен съд – Асеновград за уважаване на предявените от Д. А. А. искове с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. А. А., чрез процесуалния си представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. А. А. срещу Д. Г. Б. искове с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 11 735лв.-двойния размер на заплатения от ищцата задатък по сключения между страните предварителен договор от 17.02.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] и сумата 481,76лв. – мораторна лихва.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „изправна или неизправна страна по предварителен договор за продажба на недвижим имот е купувачът ако и на датата, на която е следвало да се сключи окончателен договор, същият не е изпълнил задължението си за плащане на договорената цена по сделката и не е предприел каквито и да са действия за сключване на окончателен договор, за удължаване на срока му и изобщо не е демонстрирал намерение за сключването на окончателен договор?”, „Може ли ако неизправната страна е купувачът по предварителен договор за покупка на недвижим имот и същата е дала задатък, да иска връщането му в двоен размер?”, „Следва ли след срока за сключване на окончателен договор и при условие, че купувачът не се е явил на сделката, продавачът да уведоми купувача, че разваля договора и ще продаде имота на трето лице?”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика. Поставените въпроси предпоставят наличие на фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по конкретното дело, т.е. предпоставят различна фактическа обстановка от приетата за установена по делото. В производството по допускане на касационно обжалване не може да бъде проверявана правилността на изводите на съда. Не могат да бъдат поставяни въпроси от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства, нито могат да бъдат поставяни въпроси, при различна от приетата от съда фактическа обстановка по делото, защото предпоставят проверка на правилността на фактическите изводи на съда в производството по допускане на касационно обжалване, каквато не може да бъде извършена в това производство, а само при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/, ако такова бъде допуснато. Поради изложеното поставените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Не са посочени от касатора и правните въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са разрешени при противоречива практика на съдилищата. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът сочи, че при данните по делото въззивният съд е следвало да стигне до други правни изводи, в какъвто смисъл са постановени решения на ВКС, ВнАС и РС-Добрич. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Както се посочи по-горе касаторът следва да посочи правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2012г. по гр.д.№686/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: