О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 803
София, 11.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№6014/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на В. Г. М. , чрез адв. София Р. , срещу определение №591/21.05.2013 год. по гр.д. №326/2013 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е потвърдено определение от 18.03.2013 год. по гр.д. №224/2013 год. на Пернишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се , че при неговото постановяване съдилищата не са се съобразили с Регламент/ ЕО/ №2201/2003 и тълкуването на чл. 8, пар.1 от него, направено по повод преюдициални запитвания с решения на съда на ЕС в Л. и неправилно са приели , че ПРС не е компетентен да се произнесе по направеното искане по чл. 28 от закона за закрила на детето.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче допълнителните предпоставки ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване на касационните частни жалби по чл. 280,ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК, а именно касаторът да е формулирал правен въпрос , който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС на РБ / основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, да е решаван противоречиво от съдилищата / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/виж ТР №1/2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът, частен жалбоподател, е формулирал въпроса относно точното прилагане на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на съвета от 27.11.2003 год. Този въпрос е поставен във връзка с въпроса дали българските съдилища са компетентни да се произнесат в рамките на охранителното производство относно мерките за защита на дете – български гражданин, родено в Италия , което към момента на образуване на производството в Италия пребивава в страната по- малко от три месеца. Иска се касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
При преценката на допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд приема следното:
Производството по делото е образувано по молба на В. Г. М. , понастоящем пребиваваща в Италия, с искане по чл. 28,ал.1 Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ малолетната й дъщеря Б. Г. М., [дата на раждане] год., с [ЕГН] без известен баща, да бъде настанена при нейната баба – майка на молителката – И. С. М., с настоящ адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”Е” за срок от една година.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд предвид данните по делото е приел, че детето се намира в Република Италия, където със съдебно решение е настанено в специализирана институция, обстоятелство, което не е посочено в отправената до съда молба. С оглед на това според съда, майката е могла да иска промяна на постановената вече мярка по реда на чл. 28,ал.7 от Закона за закрила на детето , но не може да иска самостоятелно тази мярка. С оглед на това е прието , че молбата по чл. 28,ал.1 ГПК е процесуално недопустима.Като допълнителни съображения въззивният съд е приел, че интереса на детето в случая няма отношение към определяне на местно компетентния съд. Изложено е виждането, че компетентен да разгледа евентуална молба за промяна на наложената мярка за закрила на детето , би се явил съответния съд в Република Италия.
При тези определящи съображения на въззивната инстанция, поставените въпроси нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото тяхното разглеждане не е обусловило изхода на делото. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция поради недопустимост на искането по чл. 28,ал.1 ЗЗдет., а не поради липса на местна компетентност, който въпрос е разгледан хипотетично с оглед бъдеща молба за промяна на предприетата мярка за закрила на детето в Италия..
С оглед на това касационното обжалване на обжалваното въззивно определение не следва да се допуска.
Предвид охранителния характер на мерките по чл. 27 ГПК няма пречка молителката да поиска промяна на предприетата мярка за закрила на детето по съответния ред и пред компетентния за това съд, като съобрази и относимите правила за местна компетентност предвид наличието на международен елемент в правоотношението, предмет на искането.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то го.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №591/21.05.2013 год. по гр.д. №326/2013 год. на Пернишкия окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: