О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 30.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като сложи за разглеждане докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр.д. № 5924/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. Чл. 250 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3951/25.09.2013 г., подадена от Г. П. Ч. и Р. А. Ч., двамата с адрес: [населено място], обл. С., [улица], приподписана от адв. К. Г., против определение № 950 от 12.09.2013 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по в.ч. гр.д. № 368/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 173 от 21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 264/2009 г. по описа на Районен съд – Златоград, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената по реда на чл. 250 ГПК от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. молба вх. № 1069/17.06.2013 г.
С частна жалба се твърди, че в случая липсва произнасяне по един от предявените по делото искове. Налице е висящ съдебен процес, а не непълно решение, поради което и процесуално допустимо искането с молба вх. № 1069/17.06.2013 г. съдът да се произнесе по евентуалния иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното:
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочили са процесуалноправни въпроси свързани с начина и реда на упражняване правото на иск, когато се предяват обективно съединени искове в условия на евентуалност, както и с реда за защита, при непроизнасяне от страна на съда по някой от заявените искове.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е посочил, че е допустимо с една искова молба да се преявяват евентуално съединени искове, както и че законът не допуска последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов иск, а само изменение на вече предявен иск. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по един от съединените искове, пропускът се отстранява в производството по реда на чл. 250 ГПК.
Не е налице основание за допускане на кацаионно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посоченото основание за допустимост предпосатвя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, по който липсва или е налице противоречива съдебна практика, с което се създава възможност за неточното прилагане на определена правна норма /т. 4 отТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
По процесуалноправните въпроси, поставени с изложението е налице установена съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Процесуалният пропуск на съда да не се произнесе по целия предмет на спора, в т.ч. и по някой от обективно съединените искове се отстранява единствено в производството за допълване на съдебно решение по чл. 250 ГПК.
За да е налице обективно кумулативно съединяване на искове, същите следва да са въведени в производството като предмет на спора по съответния процесуален ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възивно определение № 950 от 12.09.2013 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по в.ч.гр. д. № 368/2013 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 173 от 21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 264/2009 г. по описа на Районен съд – Златоград. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: