О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 16.07.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1650 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Й. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Х., срещу решение от 22.11.2012г. по гр.д.№2000/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.03.2012г. по гр.д.№4704/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. Й. Х. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Ж. И., чрез процесуален представител адв.В.Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. Й. Х. срещу С. Ж. И. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 23550лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца при осъществяване на дейност по договор за гражданско дружество от м.май 2010г. с цел – оглеждане на бройлери.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, сочи, че по въпросите: „при липса на писмени документи за съвместната дейност налице ли са достатъчно доказателства – писмени и гласни, които да установяват осъществяваната дейност” и „дали липсата на конкретен договор за съвместната дейност е съществено обстоятелство, което обуславя извода за недоказаност на претенциите или тези претенции могат и са доказани въз основа на събрани достатъчно косвени писмени и гласни доказателства, които установяват извършването на тази съвместна дейност”, „при липса на отчитане от страна на окръжния съд на недобросъвестното поведение на ответника и постановяване на решение в негова полза, при наличие на достатъчно доказателства за вложени от ищеца средства и труд в съвместната дейност”, „при липса на конкретен договор за съвместна дейност накърняват ли се правата на ищеца чрез отказа на окръжния съд за допусне и събере по надлежния ред писмени и гласни доказателства, недопуснати от първоинстанционния съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, които да допринесат за доизясняване на отношенията между страните по повод осъществяваната съвместна дейност”, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените от касатора въпроси са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, представената по последния въпрос задължителна съдебна практика – решение №113 от 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ІVг.о., се отнася до установено съществуване на обективни пречки за събиране на доказателствата в първоинстанционното производство, докато по конкретното делото не е прието за установено наличието на такива пречки. Проверка на този извод на съда не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2012г. по гр.д.№2000/2012г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Й. Х. да заплати на С. Ж. И. сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: