О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
София, 21.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №952 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. К. от [населено място], срещу решение от 28.02.2011г., постановено по гр.д.№2319/2010г. на Варненски окръжен съд, с която след отмяна на решение от 16.07.2010г., постановено по гр.д.№3887/2009г. на Варненски районен съд е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето и е присъдена издръжка на основание чл.71, ал.2 от СК от 1985г./отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Роза М. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение по реда на чл.71, ал.2 от СК от 1985г./отм./ е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. на майката Роза М. Г., определен е режим на лични отношения между бащата С. Д. К. и детето и е осъдил С. К. да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80лв.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпросите за обстоятелствата, с оглед на които се преценява пригодността на родителите и интересът на детето, на който се основава решението по чл.71, ал.2 от СК от 1985г. /отм./. Позоваването на представените решение №359/18.05.2009г. по гр.д.№6332/2007г. на ВКС, ІVг.о., решение №557/24.06.2009г.. по гр.д.№129/2008г. на ВКС, ІІІг.о., решение №1273 от 20.01.2009г. по гр.д.№4346/2007г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №923 от 05.11.2008г. по гр.д.№2947/2007г. на ВКС, ІІг.о. не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като са постановени при установените по съответното дело конкретни обстоятелства. Не е налице противоречие с решение 715 от 14.12.2010г. по гр.д.№156/2010г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, по което дело касационното обжалване е допуснато поради противоречие с ППВС №1/1974г. – поради необсъждане на обстоятелства от значение за интереса на детето, каквито в случая не се сочат. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на ВС, също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: възраст, родителските качества и възпитателски възможности за отглеждането му, полагане грижи и умение за възпитанието, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Предвид изложеното в разглеждания случай не може да се приеме, че са налице релевираните основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на касационното производство на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.02.2011г., постановено по гр.д.№2319/2010г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. К. да заплати на Роза М. Г. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: