Определение №13 от по гр. дело №864/864 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

София , 06.01.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №864 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 21.12.2010г., постановено по гр.д.№1687/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 28.06.2010г. по гр.д.№5029/2009г. на Бургаски районен съд в осъдителната част по отношение на [община], са уважени предявените от Мариана Д. А. по отношение на [фирма] искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане и лихви за забава.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Мариана Д. А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част по отношение на [община], са уважени предявените от Мариана Д. А. по отношение на [фирма] искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане и лихви за забава.
Въззивният съд е приел, че операторът на ВиК услуги, а не общината – собственик на улиците, носи отговорност за претърпените от пострадалата вреди в резултат на пропадане в канализационна шахта, поради поставяне на неотговарящ на размера на шахтата капак на уличното платно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят въпроси относно приложението на чл.50 от ЗЗД, изхождайки от положението, че дружеството е лице, упражняващо надзор върху вещта. Тези въпроси не са разрешени с въззивното решение. Въззивният съд е приел е, че капаците на шахтите, съставляват части, служещи за обезопасяване на функционирането им и че отговорност за тяхната подмяна носи субектът, който носи отговорност да ги поддържа и ремонтира – операторът на ВиК услуги, а не собственикът на улиците. С въззивното решение не е ангажирана отговорността на касатора в посочената от него в изложението хипотеза, поради което не може да се приеме, че с въззивното и с приложените съдебни решения са решени еднородни случаи.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.12.2010г., постановено по гр.д.№1687/2010г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top