О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 361
София, 08.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседаниe на седми ноември , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 777/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната чрез главен юрисконсулт К. К. срещу решение № 1597/16.11.2010, постановено по гр.д. №2272/2010 год. на Пловдивския окръжен съд ,с което е потвърдено решение №1471/14.05.2009 год. постановено по гр.д. № 1991/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което Министерството на отбраната е осъдено да заплати на И. Х. М. сумата от 2 784,04 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1113 часа за периода от 01.01.2005 год. до 30.06.2008 год. включително,ведно със законната лихва от датата на исковата молба 09.07.2008 год., до окончателното изплащане. Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на материалния закон.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация И. Х. М. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , касаторът е поискал касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса относно допустимостта на свидетелски показания за доказване на положен извънреден труд при наличие на писмени документи. Касаторът счита, че по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като в тази връзка се позовава на представените с изложението Р №26/08.05.2009 год. по гр.д. № 6357/2007 год. на ВКС, І г.о. , Р № 931 от 22.10.2008 год. на ВКС, по гр.д. № 3915/2007 год. І г.о. , Р №1351/28.05.1960 на ВС, ІІІ г.о. , Р № 1111/04.04.1960 по гр.д. №1808/60 на ВС, І г.о. В случай, че касационно обжалване по въпроса не бъде допуснато на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, касаторът моли да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 поради противоречивото му разрешаване от съдилищата. Застъпва становище, че доколкото с въззивното решение е прието, че извънреден труд може да се установява със свидетелски показания, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 174/17.07.2008 год. на ВТ АС по в. гр.д. №235/2008 год. , Р по гр.д. №2381/2009 год. на ПРС –ви гр. състав и Р по в.гр.д. №2759/2008 год. на ПОС, Х-ти гр. състав .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че е допустимо извън наличните заповеди за полагане на дежурства и ползване на компенсации, с гласни доказателства да се установява полагането на извънреден труд. В тази връзка е застъпил становище , че посочените в Правилника за кадрова служба на военнослужещите ПКСВ / отм./ форми на установяване на положен извънреден труд се явяват необходими само за отчитането му, но не и за доказването му. С оглед на това, според въззивния съд, следва да се приложат общите правила на ГПК, което обуславя възможността на страната със свидетелски показания да доказва претенцията си за полагането на извънреден труд.
Според застъпеното във въззивното решение становище няма пречка със свидетелски показания да се установява полагането на извънреден труд , за полагането на който няма изготвени документи. Следователно не става въпрос за опровергаване на вече изготвени писмени доказателства със свидетелски показания.
Независимо от това следва да се посочи, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с представените по делото решение на ВКС и др. съдилища. Същите разглеждат различни хипотези във връзка с които се коментира допустимостта или недопустимостта на свидетелските показания, които нямат отношение към настоящата. Така с Р №26/08.05.2009 год. по гр.д. № 6357/2007 год. на ВКС, І г.о. , е разгледан случай, в които съдът е приел, че гласните доказателства са недопустими за установяване на договор на стойност над 1000 лв. С решение № 931 от 22.10.2008 год. на ВКС, по гр.д. № 3915/2007 год. и Р № 174/17.07.2008 год. на Вт АС по гр.д. №235/2008 год. е прието , че свидетелските показания са недопустими за установяване на извършено плащане на задължение от договорен характер на стойност над 1000 лв. и за извършено плащане от друго лице на задължение по фактура на стойност над 1000 лв. С решение № 1111/04.04.1960 по гр.д. №1808/60 на ВС, І г.о. се разглежда въпроса за допустимостта на свидетелските показания при установяване на трудов стаж като се застъпва становището, че такива са допустими само когато книжата, съдържащи данни за трудовия стаж, са изгубени или унищожени. За представените като приложение № 8 и 9 решения по гр.д. №2381/2009 год. на ПРС –ви гр. състав и по в.гр.д. №2759/2008 год. на ПОС, Х-ти гр. състав липсва отбелязване, че са влезли в сила , поради което същите не съставляват съдебна практика и не следва да се обсъждат.
По изложените съображения критерият по чл. 290,ал.1,т.2 ВКС не е изпълнен и касационното обжалване не следва да се допуска.
Критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в случая по дефиниция не може да бъде установен , доколкото посочените решения макар и постановени от ВКС, нямат задължителен характер.
Разноски в полза на ответника не се присъждат ,доколкото не са представени доказателства , че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1597/16.11.2010, постановено по гр.д. №2272/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.