Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
София, 01.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1556/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба от Д. Л. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат В. Б. вх. № 28783/13.09.2011 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1199/12.08.2009 г., постановено по гр. д. № 1474/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, VІ с-в.
С посоченото решение на основание чл. 41 СК/отм./ е прието за установено, че Д. Л. Л. ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] е баща на детето Н. ЕГН [ЕГН], родено на 31.07.2005 г. от майка И. В. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]. С решението са определени имената на детето – Н. Детелинова Л.. В полза на ищцата И. В. К. са присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 310 лв. Решението е влязло в сила на 15.10.2009 г.
С молбата се твърди, че през 2011 г. И. В. К. е завела дело за издръжка с правно основание чл. 143, вр. чл. 149 СК против Д. Л. Л. за заплащате на ежемесечна издръжка в полза на детето Н. в размер на 250 лв., считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба в съда. Образувано е гр. д. № 8583/2011 г. по описа на В., VІІІ с-в. На 14.06.2011 г. исковата молба ведно с приложенията й е връчена на ответника Д. Л. Л.. Едва на тази дата последният е узнал за предходното водено срещу него дело за установяване на произход. Счита се, че в случая е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1199/12.08.2009 г. по гр. д. № 1474/2008 г. по описа на В., тъй като ответникът по иска е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правилата за призоваване по посочените в молбата съображения. Моли да се отмени решението и делото върне за разглеждане от същия съд в друг състав.
От ответник по молбата И. В. К. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат З. С.. Молбата е оспорена като недопустима и неоснователна. Моли да се присъдят направените по делото разноски от заплатен адвокатски хонорар.
Молбата за отмяна на влязло в сила решение е подадена от заинтересувана страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна.
Не е установен по делото фактическият състав на отменителното основание, на което молителят се е позовал по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, а именно: страната, вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото.
Постановеното от съдебния състав на Варненски окръжен съд определение № 2161/21.07.2008 г. по гр. д. № 1474/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, І състав е приложено към съобщение, издадено на 22.07.2008 г. от Окръжен съд, В., ГО, І с-в /л. 23 от гр. д. № 1447/2008 г., В., VІ с-в/. Съобщението е било връчено лично на ответника по иска Д. Л. Л.. Връчването на съобщението е извършено от призовкар Р. Н. Д. в качеството й на длъжностно лице към Административен съд-Варна на 28.07.2008 г. на адреса на Д. Л. Л., който адрес е посочен с исковата молба, по повод на която е образувано гр. д. № 1474/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, VІ с-в. Същият адрес е посочен от самия молител в молбата му за отмяна на влязло в сила съдебно решение, предмет на настоящото дело. Съобщението, връчено на ответника по посоченото дело от длъжностно лице-призовкар, съставлява официален свидетелстващ документ. Този документ материализира изявление на длъжностно лице, извършено в това му качество в рамките на неговата компетентност и по установен ред и форма. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са се осъществили така, както е посочено в документа /чл. 179, ал. 1 ГПК/. Следователно, до доказване на обратното, съдът е длъжен да приеме, че фактите, отразени в документа, действително са се осъществили.
Твърдението в молбата, че положеният върху съобщението подпис не е на ответника по гр. д. № 1474/2008 г. на В., VІ с-в съставлява твърдение за неистинност на документа. Дали документът е неистински подлежи на установяване по надлежен съдебен ред, а не чрез съдебно-графична експертиза в рамките на производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Липсват данни по настоящото дело да е било проведено съответно съдебно производство, по което по надлежния съдебен ред да е прието за установено твърдяното обстоятелство и твърдението е голословно и недоказано.
При това положение процесуалното поведение на Окръжен съд-Варна, приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК е законосъобразно. Не е допуснато нарушаване на съответни правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК и това основание за отмяна, на което молителят се е позовал не е налице.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответник по молбата И. В. К. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 200.00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.10.2011 г.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Д. Л. Л. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адвокат В. Н. Б., съдебен адрес: [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, VІ с-в № 1199/12.08.2009 г., постановено по гр. д. № 1474/2008 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Л. Л. ЕГН [ЕГН] да заплати на И. В. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], вх. 2, ет. 7, ап. 46 сумата 200.00 лв. разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: