1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 03.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 541/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Й. Д.,[населено място], ж. к. „Д.”, бл. 48, ап. 8, приподписана от адвокат В. Г. против въззивно определение на В. окръжен съд № 553/2.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 512/2010 г.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на районен съд[населено място] № 8542/12.07.2010 г. за връщане на исковата молба на Д. Й. Д. вх. № 5001/9.04.2010 г., поради процесуална недопустимост.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с мотив, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен спор, касаещ допустимостта на търсене на закрила на законни права и интереси на гражданин на Р..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е обосновал правния си извод за процесуална недопустимост на исковата молба /основна и допълнителна/, подадена от Д. Й. Д. в районен съд[населено място]. С исковата молба са предявени срещу физическите лица И. Х. в служебното му качество на зам. прокурор при ВрРП и М. Г. в служебното му качество на старши дознател при Р.-Враца субективно съединени искове с цена по 11 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди, произтичащи от действия на ответниците при и по повод изпълнение на служебните им задължения, както следва: срещу М. Г. по преписка вх. № Д – 1078/04 г. по описа на Р.-Враца и по дознание № 1050/04 г. по описа на ВрРП, а срещу И. Х. по н.о.х.д. № 544/06 г. по описа на ВрРС. Като се е позовавал на чл. 7 ЗОДОВ и на ТР № 3/2004 г., ВКС, ОСГК въззивният съд е посочил, че предявените срещу физически лица искове с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са процесуално недопустими, както и че легитимирани да отговарят за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни действия и бездействия на правозащитни органи не са съответните длъжностни лица, а органи на Държавата, в случая Главна прокуратура на Република България и МВР. Исковете са процесуално недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежни страни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпреки указанията на въззивния съд относно редовността на частната касационна жалба в аспект на изискванията на производството по допустимост на касационното обжалване пред ВКС по реда на чл. 288 ГПК е останало неизпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се формулира правен въпрос от значение за изхода на делото, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката.
Представеното изложение съдържа оплакване за извършен от съда отказ от правосъдие, което не се потвърждава от обстоятелствата на конкретния случай, които са подробно описани в потвърдения от въззивната инстанция първоинстанционен съдебен акт, а именно: разпореждане на ВрРС № 8542/12.07.2010 г. за връщане на исковата молба на Д. Й. Д. вх. № 5001/9.04.2010 г., като процесуално недопустима.
При преценката за допустимост на касационното обжалване съдът взе предвид и обстоятелството, че с определение на В. районен съд, пети граждански състав № 6756/8.06.2010 г. съдът е оставил без уважение молбата на Д. Й. Д. за предоставяне на правна помощ по делото вх. № 5146/14.04.2010 г., поради неизпълнени от него изисквания на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ. Определението, с което е отказана правна помощ няма данни да е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд № 553/2.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 512/2010 г. по частна касационна жалба от Д. Й. Д.,[населено място], ж. к. „Д.”, бл. 48, ап. 8.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: