О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 466
София, 22 юли 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3113/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. С. от [населено място] чрез адв. С. С. срещу определение №66/11.03.2013 г. по гр.д. № 1377/2013 год. на ВКС, І г.о., с което подадената от К. И. С. касационна жалба с вх. № 136031/27.12.2012 год. срещу въззивно решение от 05.11.2012 год. по гр.д. №5628/2012 год. на СГС, г.о. ІІ б състав, е върната.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в редакцията и след изменението на ГПК /Д.В. бр. 100/21.12.2010год. /, според която не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Позовава се на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК , според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Доколкото към датата на цитираното изменение на ГПК, производството на делото е било висящо , приложима е разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК до нейното изменение съобразно която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 1 000 лв. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и съдът да извърши преценка относно наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба – З. И. Р. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.2 изр.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото няма спор, че цената на предявеният установителен иск за собственост, се определя по данъчната оценка на процесния имот към датата на подаване на исковата молба и че същата в случая е под 5 000 лв., а именно 2 696,10 лв. Спорът е относно приложимия закон при преценка допустимостта на касационната жалба. В тази насока въззивният съд е посочил, че касационната жалба е подадена на 27.11.2012 год. тоест при действието на редакцията на чл. 280,ал.2 ГПК от 21.12.2010 год., според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв.В тази връзка е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол и е постановил връщане на подадената касационна жалба като процесуално недопустима. Така направените изводи са правилни. Съгл. пар. 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК / Д. в. бр. 100/21.12.2010 год./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Трайната практика на ВКС приема обаче, че производството следва да е висящо пред съответната инстанция. С оглед данните по делото, касационното производство по подадената касационна жалба към 21.12.2010 год. не е било висящо.
С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №66/11.03.2013 г. по гр.д. № 1377/2013 год. на ВКС, – І г.о. ., с което подадената от К. И. С. касационна жалба с вх. № 136031/27.12.2012 год. срещу въззивно решение от 05.11.2012 год. по гр.д. №5628/2012 год. на СГС, г.о. ІІ б състав, е върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: