О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
София, 16.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №806 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. К. С. от [населено място], срещу решение от 01.03.2011г., постановено по в.гр.д.№2130/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.10.2010г. по гр.д.№4624/2010г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявените от С. К. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. К. С. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е законосъобразно.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.195, ал.1 от КТ. Позоваването на решение №148 от 17.02.2000г. на ВКС, ІІІг.о. е неоснователно. С решението на ВКС е прието, че заповедта за дисциплинарно наказание, включително и за дисциплинарно уволнение , трябва да съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.195, ал.1 от КТ; че липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. С въззивното решение този въпрос не е разрешен по различен начин. В заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението , вида на наложеното основание и правното основание, въз основа на което се налага. Поради това поставения въпрос: „само фактическото посочване на дисциплинарните нарушения, могат ли да се считат за мотиви в заповедта за дисциплинарното уволнение”, не е разрешен от въззивния съд и не е от значение за конкретното дело, по което заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.03.2011г., постановено по в.гр.д.№2130/2010г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: