О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 998
София, 17.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1352/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4145/ 07.07.2011 год. по гр.д.№ 5418/2011 год. на Софийски градски съд, ІІІ Б състав , след частична е отмяна на решението на Софийски районен съд по гр.д. № 15793/2008 год. е постановено ново решение , с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. И. Д. на осн. чл. 49 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , причинени на ищеца от воденото срещу него в нарушение на изискванията за разумен срок по чл.5,ал.3,изр. 1 и чл. 6,ал.1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи наказателно досъдебно производство , както и 562,50 лв. разноски за двете инстанции.
Оставено е в сила решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди срещу СГС е отхвърлен изцяло , а срещу Прокуратурата на Република България, включително като правоприемник на Столична следствена служба, искът е отхвърлен за размера над 5 000до 10 000 лв.
Решението в неговата уважителна част е обжалвано от Софийска градска прокуратура . Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца П. И. Д. чрез адв. В. Т. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
И двете страни представят изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК.
П. И. Д. чрез адв. В. Т. оспорва допустимостта на касационното обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ, в писмен отговор по делото.
Софийски градски съд оспорва касационната жалба на П. И. Д. по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в срок от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответните части и са срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение
по жалбата на Софийска градска прокуратура:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: 1. Кой е надлежен ответник по иск с пр. осн. чл. 7 от Конституцията на България – Държавата като частноправен субект или всяко държавно учреждение , към което организационно се числи длъжностното лице, извършило съответния незаконен акт; 2.Представлява ли този иск пряк път на защита или отговорността се осъществява чрез изрична законова регламентация ; 3. Представляват ли органите на съдебната власт / прокуратура, съд, следствени органи/ „възложители на работа” по см. на чл. 49 ЗЗД на съответните магистрати с оглед начина на възникване на служебните им правоотношения и спецификата на възложените им от Конституцията на РБ, функции? ; 4. Въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД и водещите насоки за дефинирането на общия критерий за справедливост.
Касаторът е посочил, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС / т.1 ТР № 3/204 год. на ОСГК на ВКС, ППВС №4/68 на Пленума на ВС , Р № 1557/27.12.2006 год. на ВКС по гр.д. № ?800/2005 год. , ГК, ІV г.о. / и счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1, както и на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Първите два въпроса нямат отношение към въззивното решение, доколкото съдът се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, , а не по иск с пр. осн. чл. 7 от Конституцията на РБ ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че както по отношение на тези въпроси така и досежно останалите такива касаторът не е обосновал в какво се изразява противоречието с посочената от него съдебна практика.
Цитираната т.1 от ТР №3/2004 год. по тълк. гр.д. № 3/2004 год. на О. на ВКС касае допустимостта юридически лица да претендират обезщетение за вреди по ЗОДВГ /изм./ , което няма отношение към настоящия казус.Отделно от това цитираното Р № 1557/27.12.2006 год. на ВКС по гр.д. № 2800/2005 год., което не е представено по делото, не съставлява задължителна практика на ВС или ВКС и на това основание не може да обоснове критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Единствено по отношение на последния въпрос касаторът е посочил конкретно, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд не се е съобразил с т.11 от ПП№4/1968 год., съгласно която при определяне размера на неимуществените вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Това обаче е невярно. В мотивите на въззивното решение съдът изключително подробно и детайлно е посочил всички обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението , както и начина по който тези обстоятелства обосновават възприетия размер. С оглед на това твърдяното противоречие не е налице.
Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. дело №1/2009 год. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът след като е формулирал посочените въпроси само се е позовал на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , но не е обосновал защо и по какъв начин посочените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед на което съдът не може да извърши преценка относно изпълнението на това основание / критерий/
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на П. И. Д. :
Не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, в която предявеният иск е частично отхвърлен.
Както се посочи въззивният съд е разгледал предявеният иск като такъв с пр. осн. чл. 49 ЗЗД и е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно досъдебно производство, което не е приключило в разумен срок с оглед критериите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Поради това формулираните от касатора въпроси, които касаят съответно иск с пр. осн. чл. 2,ал.1 т.6 ЗОДОВ / №2 в Изложението/ и иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ / въпрос №4/, са неотносими . Те не са били предмет на разглеждане във възивното решение и с оглед на това не са правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
Останалите два правни въпроса касаят дължимостта на обезщетение за претърпените вреди от наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” като самостоятелно фактическо основание извън основанието, на което съдът частично е уважил иска, както и относно пасивната легитимация на Софийският градски съд по такава претенция.
Тези два въпроса са били предмет на разглеждане във въззивното решение. По отношение на тях обаче касаторът не е обосновал посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК досежно въпрос №1 в изложението и по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК досежно въпрос № 3.
По делото са представени съдебно решение от 19.01.2011 год. по гр.д. №13299/2010 год. на Софийски районен съд, І г.о. , за което липсва отбелязване, че е влязло в сила, както и решения на Европейския съд по правата на човека . Съдебното решение, което не е влязло в сила, както и решенията на ЕСПЧ не съставляват съдебна практика, по смисъла на закона поради което същите не могат да обосноват основанието по чл. 280,ал.2 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4145/ 07.07.2011 год. по гр.д.№ 5418/2011 год. на Софийски градски съд, ІІІ Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: