О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
София, 07.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 866/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. И. против въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив № 636/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 658/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на А. № 490/19.12.2011 г. по гр. д. № 301/2011 г., с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] против С. Г. Н. ЕГН 78 07194487 иск за обявяване за нищожен, като сключен между страните при липса на съгласие договор за продажба на МПС от 3.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Е. Л., рег. № 608 от НК, както и при условие на евентуалност иск за обявяване за нищожен същия договор, като заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави и е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл. 187 ЗЗД, като [фирма], А. е осъдено да предаде на С. Г. Н. дължимата съгласно договора за продажба на МПС от 3.08.21009 г. вещ, а именно: лек автомобил „Джип Тойота”, модел „Л. К.”, рег. [рег.номер на МПС] , или неговата пазарна стойност /която към 8.09.2011 г. е 32 794 лв./, както и сумата 1 180 лв. разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване, инкорпорирано в самата жалба, касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че разглежданият случай е материалноправен въпрос от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, защото масовият характер на използвания правен институт на уговаряне на привидни сделки, продажба под неизписани „условия” и съпътстващото приложение на нормата на чл. 152 ЗЗД, за преодоляването на която /доказване на привидността/ е определен специален ред-този по чл. 165, ал. 2 ГПК, доколкото липсва яснота и регламент кога са налице „изходящи писмени доказателства от другата страна” и какъв следва да е техния вид и характер. Счита, че липсата на заложени критерии и яснота водят до твърде свободна субективна преценка от страна на съда за наличието им, и съответно до допускането им /на свидетелските показания/ или не в процеса. Позовава се и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение за противоречиво прилагане на нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и на чл. 165, ал. 2 ГПК вр. чл. 152 ЗЗД. Не е посочена и приложена съдебна практика.
За ответник по касация С. Г. Н. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат И. М..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Искът е с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД-прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на МПС, поради липса на съгласие или алтернативно признаване на нищожност, поради привидност на договора, прикриващ действителни отношения за предоставяне на обезпечение на сключен договор за заем в полза на трето лице.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за нищожност на сключения договор поради липса на съгласие, както и привидност на договора, поради прикриване на договор за заем в размер на 10 000 лв., сключен между купувача по процесния договор и трето спрямо продажбеното правоотношение лице.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване, поради служебно констатирана вероятност на недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл алтернативно по предявения насрещен иск в резултат на нередовност на исковата молба, с която е предявен насрещния иск, поради алтернативно заявяване на петитума-хипотеза, предвидена с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Позоваването на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е бланкетно. Липсва формулирани правни въпроси и не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
Не са обосновани и подкрепени със съдебна практика твърденията на касатора във връзка със специалните изисквания на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, чиито смисъл е разяснен с цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив № 636/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 658/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място] в частта на решението, с която [фирма], [населено място] е осъдено да предаде на С. Г. Н. дължимата вещ, а именно лек автомобил „Джип Тойота”, модел „Л. К.” с рег. [рег.номер на МПС] , или неговата пазарна стойност, която към 8.09.2011 г. е 32 794 лв.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена държавна такса за разглеждане на делото по сметка на Върховен касационен съд в размер на 655.88 лв., в противен случай жалбата ще се върне, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: