О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 06.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2256 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. П., чрез процесуален представител адв.В.С., срещу определение от 19.12.2012г. по в.ч.гр..д.№1095/2012г. на Пазарджишки окръжен съд за потвърждаване на определение от 26.11.2012г. по гр.д.№3478/2012г. на Пазарджишки районен съд, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, върната е исковата молба на Е. П. и е прекратено производството по делото.
Ответникът [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и евентуално оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Е. А. П. срещу [община] иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на разрешение за строеж №101 и разрешение за строеж №5/05.10.1994г.; върната е исковата молба на Е. П. и е прекратено производството по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правни въпроси: „документ, в който е посочено, че се издава въз основа на одобрени и съгласувани проекти, само диспозитивен ли е или е и свидетелстващ”, ”документ, в който е посочено, че се издава на конкретно предприятие, което не съществува, само диспозитивен ли е или е и свидетелстващ”, „допустимо ли е оспорването дата на свидетелстващ документ”, „диспозитивен или свидетелстващ е документът, с който се възлага на строителен техник да даде строителна линия”, „оспорването на подпис оспорване ли е на автентичността на свидетелстващ документ”. Поставените въпроси не са от значение за конкретното дело, по което ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото по предявения от него срещу общината иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж, по което дело документите са били представени, но не са били оспорени, а в този случай съгласно приетото в т.3 на ТР №5/2012г. на ОСГТК, ВКС, искът за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.12.2012г. по в.ч.гр..д.№1095/2012г. на Пазарджишки окръжен съд за потвърждаване на определение от 26.11.2012г. по гр.д.№3478/2012г. на Пазарджишки районен съд, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, върната е исковата молба на Е. П. и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: