О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207
София, 07.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6973/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. от [населено място] срещу решение от 09.07.2013 год. по гр.д. №6537/2012 год. на СГС, ІІ А състав в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което по исковете с пр. осн. чл. 422,ал.1 във вр. чл. 415,ал.1 ГПК , предявени от [фирма] против Г. Ц. Г. се установява , че последната дължи на „Т. София” сумата 4 661,21 лв. стойност на доставена топлинна енергия , ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2009 год. до окончателното й изплащане, както и 1 232,83 лв. обезщетение за забава за периода 14.08.2005 год. до 01.11.2007 год. Присъдени са и разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът не е формулирал правен въпрос. Съдържащите се в Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, доводи , че въвзивната инстанция е втора инстанция по същество, поради което в мотивите следва да се произнесе по всички доводи, които са наведени в първата инстанция, както и по представените пред тази инстанция доказателства, относими към спора, съставлява по- скоро оплакване за допуснато процесуално нарушение, което може да обоснове неправилност на решението и следва да се разгледа в евентуалното производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така доколкото допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени единствено във връзка с определен въпрос.
С оглед на това не се налага обсъждане на посоченото основание по чл. 280,ал.1,т.1 , както и представените решения, част от които не съставляват и задължителна практика на ВКС, поради което нямат отношение към посоченото основание.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2013 год. по гр.д. №6537/2012 год. на СГС, ІІ А състав в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което по исковете с пр. осн. чл. 422,ал.1 във вр. чл. 415,ал.1 ГПК , предявени от [фирма] против Г. Ц. Г. се установява , че последната дължи на „Т. София” сумата 4 661,21 лв. стойност на доставена топлинна енергия , ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2009 год. до окончателното й изплащане, както и 1 232,83 лв. обезщетение за забава за периода 14.08.2005 год. до 01.11.2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: