О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.Софияq 23.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1379 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. С. от [населено място], срещу решение от 04.07.2011г., постановено по в.гр.д. №1096/2011г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 13.04.2011г. по гр.д.№363/2011г. на Варненски районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. И. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно дисциплинарното уволнение.
Касаторът е поставил правни въпроси, изхождайки от разбирането, че се касае до различни заповеди за уволнение когато е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение. И в този случай заповедта за уволнение е една, макар и оформена в два акта, тъй като основанието за уволнение е именно дисциплинарно уволнение. Поради това в случаите като настоящия, когато освен заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение се издава и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, не се изисква мотивиране по чл.195, ал.1 от КТ и на двата акта; нито е от значение обстоятелството, че няма данни за датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; нито, че в исковата молба се иска нейната отмяна, а е преценявана законосъобразността на дисциплинарното уволнение с оглед на заповедта за налагането му, която е връчена.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса за приложението на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ с въззивното и приложените съдебни решения. По отношение на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е прието, че отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ – посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага. Посочено е в заповедта също, че е изготвена докладна записка, която е описана. Поради това в случая за преценка законността на дисциплинарното уволнение е без правно значение обстоятелството дали докладната записка е била доведена до знанието на работника. Това обстоятелство е било от значение по приложените съдебни решения, единствено по съображения, че в заповедта за дисциплинарно уволнение относно съдържанието – мотивите по чл.195, ал.1 от КТ – има препращане към друг документ. Изложени са и съображения, че за краткото време на издаване на заповедта след настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, работодателят не е бил в състояние да прецени пълно и задълбочено обстоятелствата от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на касатора – шофьор на автобус. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно, при спазена процедура по налагане на дисциплинарно наказание, преценката дали е осъществено дисциплинарното нарушение и дали наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на допуснатото дисциплинарно нарушение се извършва от съда въз основа на събраните по делото доказателства, относими към тази преценка. По т.6 от инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е формулиран правен въпрос, а се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на уволнението. Не кореспондират със съдържанието на атакувания съдебен акт доводите на касатора че имената на член на съдебния състав и на съдебния секретар не са изписани.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.2011г., постановено по в.гр.д. №1096/2011г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място], сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: