О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София, 11.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 661/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат С. Д. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-123/24.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1501/2011 г., с което са уважени предявените против дружеството осъдителни оскове за заплащане, както следва: иск в размер на 5 512.90 лв., обезщетение за заплатени от ищеца лекарства и консумативи за лечението му; иск за ежемесечно заплащане на сумата от 224.68 лв., начиная от 1.11.2010 г. до навършване на пенсионна възраст на ищеца; иск в размер на 110 000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 5 199.89 лв. държавни такси по делото и 15 082.70 лв. разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че с обжалваното решение БОС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: следва ли по справедливост да се присъжда сума по-голяма от предявената или не, тъй като искът за неимуществени вреди е предявен в размер на 134 000 лв., съдът е приел, че искът е изцяло основателен, приспаднал е от тази сума размерът на платена от застрахователя сума в размер на 25 620 лв., при което разликата е в размер на 108 380 лв., но и двете инстанции са присъдили по справедливост 110 000 лв., с което въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 632/16.05.1993 г. по гр. д. № 1619/92 г., ІV г. о., който въпрос се счита, че е от значение и за развитие на правото, доколкото следва да се отграничи справедливостта, като понятие морално и такова при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Следващият въпрос е за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който въпрос според касатора е разрешен в противоречие с ППлВС № 4/23.12.1968 г. и присъденият размер е в противоречие с установената от съда практика при подобни казуси с позоваване на Р. № 141/29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 347/2008 г., ІІ г. о. и Р. № 489/12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2008 г., ІІ г. о. Третият формулиран въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата е: при присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ от кой момент се дължат лихви върху главницата – от датата на увреждането или от датата на предявяване на исковата молба, с посочени съдебни решения. Счита се, че в случая законната лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба поради безвиновния характер на отговорността по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука. Четвъртият въпрос, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата е при какви конкретно събрани по делото доказателства следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от разходи за лекарства и консумативи за лечението. Като е приел, че представените от ищеца касови бележки съдът е постановил решение в противоречие с Р. № 472/23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 550/2010 г., ІV г. о. и Р. от 12.12.2007 г. на ОС-София по гр. д. № 982/2007 г., 2-ри с-в.
За ответника по касация Ю. Ю. М. жалбата е оспорена с писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Д..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите с изложението въпроси в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и в съответствие с практиката на съдилищата в страната. Поставените от касатора правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По б. „а” на т. 1 от изложението касаторът счита, че неоснователно е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 620 лв., като разлика между претендирания размер от 134 000 лв. и присъдения размер 110 000 лв., а по т. „б” на т. 1 се претендира, че е нарушен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По формулирания правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на Върховния съд-р. ІІ ППлВС № 4/68 г. и постоянната практика на ВКС, като е съобразил всички обстоятелства на конкретния случай, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетението при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По б. „в” от изложението:
Въззивният съд се е произнесъл относно началния момент на дължимата законна лихва върху обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ в съответствие с постоянната практика на ВКС-лихвата се дължи от датата на увреждането, а не от датата на предявяване на исковата молба.
Въпросът за доказателствените средства относно определяне размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 5 512.90 лв. по своя характер съставлява оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила-основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и не е относим към допустимостта на обжалването пред ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-123/24.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1501/2011 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: