О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1104
София, 02.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесет септември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 432/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1908/13.12.2011 год. по гр.д. № 2 803/2011 год. на САС, ГК, 7- ми състав след като е отменено решението на по гр.д. № 1379/2009 год. на СГС, І-во г.о. ,3-ти състав е постановено ново решение , с което по иск с пр. осн.чл. 19,ал.3 З. , предявен от П. С. Т. от [населено място] срещу [фирма] / в несъстоятелност/ е обявен за окончателен сключения през м. април 2008 год. между [фирма] като продавач и П. Т. като купувач предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 23, находящ се на 3-ти етаж в сграда , в [населено място], район М. , УПИ ІХ-1377 в кв.1 по регулационния план на [населено място], местност „М. 2”. Присъдени са такси и разноски.
Това решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] , и третото лице помагач Т. Д. Д. с адрес Н., Б. , К.,И. .
С касационните жалби на двамата касатори се представят изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответницата по касация П. С. Т., оспорва наличието на законови основания за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място].
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения едномесечен срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Относно наличието на основания за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма] :
Първият въпрос, формулиран от този касатор е относно приложението на чл. 637,ал.1 ТЗ . Иска се касационното обжалване по него да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото се решава противоречиво от съдилищата.
Този въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивният съд като е прието, че не са налице предпоставките на чл. 637 ТЗ за спиране на производството по делото , образувано по иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД, доколкото с него се упражнява преобразуващо право. Според решаващия съд разпоредбата на чл.637 ТЗ намира приложение само за съдебните и арбитражни производства, имащи за предмет притезателни права – вземания / с изключения на вземанията, произтичащи от трудови спорове/, поради което не е постановил спиране на производството по делото, а е разгледал спора по същество.
Касаторът обаче не е представил съдебни решения, които да обосновават посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване – съдебни решения , с които се приема становище различно от застъпеното в обжалваното решение, а именно, че при открито производство по несъстоятелност на ответника, разпоредбата на чл. 637,ал.1 ТЗ е приложима и по делата образувани по иск с пр. осн. чл. 19,ал.3ЗЗД .
С оглед на това, критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е изпълнен и касационно обжалване по посочения правен въпрос не следва да се допуска.
Досежно въпроса за приложението на чл. 363 ГПК във връзка със спазване разпоредбата на чл. 264,ал.4 ДОПК, доколкото ответното дружество има публични задължения в размер на 23 496,16 лв. , приети като вземане на НАП в списъка на приетите от синдика вземания:
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 264 ДОПК , изискваща при извършването на продажбата да бъдат погасени публичните задължения на прехвърлителя е приложима само в случаите , когато се извършва доброволно прехвърляне на правото на собственост , но не и когато ефекта на прехвърлянето се постига с успешно провеждане на иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД, още повече, че приложението на чл. 264,ал.4 ДОПК е възможно само в случаите, когато продажната цена не е платена предварително от купувача, а в настоящия казус цената е платена при сключване на предварителния договор.Посочено е че в този случай интересите на държавата са защитени от разпоредбата на чл. 264,ал.5 ДОПК.
Касаторът не установява това разрешение на поставения от касатора въпрос да се явява в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС или да се разрешава противоречиво от съдилищата, доколкото като основания за допустимост на касационното обжалване са посочени тези по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Представените съдебни решения се отнасят до друг въпрос ,свързан с индивидуализацията на имота, предмет на иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД. Представено е и определение по чл. 288 ГПК, с което не може да се установява противоречива съдебна практика. Посоченото трето основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 изобщо не е мотивирано.
С оглед на изложеното не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване по тази касационна жалба.
Относно наличието на основания за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на Т. Д. Д. :
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК този касатор е формулирал четири броя правни въпроса, свързани с проверка предпоставките за прехвърляне на собствеността на процесния имот по чл. 363 ГПК / 1,2 и 3-ти въпрос/ , както и относно приложението на чл. 364 ГПК / 4-ти въпрос/ относно правилното изчисление на дължимите данъци и такси. Сочи се, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основания по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
За да установи критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК досежно първите три въпроса касаторът е представил влязло в сила решение № 29/1903.2010 год. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 21/2010 год. Същото обаче касае друга фактическа обстановка , а именно настъпила след сключването на предварителния договор промяна в обекта, предмет на договора чрез обособяване на самостоятелни обекти . В настоящия случай такава промяна не е налице и по делото не е имало спор относно идентификацията на имота, която е в достатъчна степен за неговото индивидуализиране.
По отношение на тези въпроси не е изпълнен и критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК: Относно предпоставките за прехвърляне правото на собственост по чл. 363 ГПК / 297 ГПК отм./има създадена трайна съдебна практика, която е правилна и не се налага нейното изменение или изоставяне с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.
Въпросите свързани с правилното определяне на дължимите данъци и такси не са обуславящи изхода на спора по иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД, поради което не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК . С оглед на това досежно тях не се налага обсъждане на допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК .
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решене не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1908/13.12.2011 год. по гр.д. № 2 803/2011 год. на САС, ГК, 7- ми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: