1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 02.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1164/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. П. В. от [населено място] чрез адвокат А. Г. против въззивно решение на П. окръжен съд, гражданска колегия № 238/14.05.2010 г. по гр. д. № 244/2010 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд-Пазарджик № 834/18.07.2006 г. по гр. д. № 332/2006 г., с което Й. П. В. е осъден да заплати на В. Д. С. общо 7000 лв., от която сумата 3000 лв., предоставена му от ищеца на 7.07.2000 г. и сумата 4000 лв., предоставена му от ищеца на 21.08.2000 г., дължими на отпаднало основание – прекратения на 30.12.2000 г. сключен между тях договор за гражданско дружество със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2005 г. до окончателното заплащане на сумата и разноски по делото в размер на 581 лв.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че решението противоречи на Р. № 462/17.03.1994 г. по гр. д. № 5070/1993 г., ВС, ІІІ г. о., тъй като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата по делото и да обоснове решението си след тяхната пълна и всестранна преценка. В случая съдът не е анализирал доказателствата на двете страни всестранно и задълбочено, нито фактът, че след срока по разписките ответникът е доставил и внесъл с пълномощно на името на ищеца процесния микробус. Въззивният съд се е произнесъл относно пълномощното като документ и доказателство и неговото значение при сключване и изпълнение на договорите, в частност на договор за поръчка. Съдът е отказал да извърши прихващане на две насрещни вземания, въпреки установената между тях взаимна връзка /ищецът има вземане за сумите, предоставени на ответника за евентуална съвместна дейност-внос на микробус до 31.12.2005 г.; ответникът има породено вземане във връзка с доставения микробус по дадено от ищеца пълномощно/ в противоречие с ППл № 7/73 г., ППл № 5/55 г. и ТР № 139/53 г., ВС, ОСГК относно разпоредбите на чл. 103сл. ЗЗД. Представено е Р. № 462/17.03.1994 г. по гр. д. № 5070/1993 г., ВС, ІІІ г. о.
Ответникът по касация В. Д. С. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че сумите по двете разписки /3000 лв. и 4000 г.м./ са дадени с уговорка за ползването им по споразумение между страните или връщането им до 30.12.2000 г. И двете страни по делото са поддържали, че сумите са дадени във връзка с предстояща съвместна дейност, свързана с внос на автомобил. Безспорно е било, че до 30.12.2000 г. договор не е бил сключен.
Съгласно ППл № 7/79 г. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието. В случая това е първият ден след изтичане на уговорения от страните срок или 31.12.2000 г. Исковата молба е заведена в Районен съд-Пазарджик на 30.12.2005 г. и възражението за изтекла погасителна давност правилно е отхвърлено като неоснователно, съобразно указанията на ВКС с отменително решение № 617/8.03.2010 г. по гр. д. № 2640/2007 г., І г. о.
Съобразно указанията на ВКС в посоченото решение е обсъден доводът на ответника, че не дължи процесните суми, тъй като задължението му е изпълнено чрез доставяне на микробус и правилно е отхвърлен като неоснователен. Микробусът е внесен след падежа на задълженията, записан е на името на ищеца не като физическо лице, в каквото качество той е дал сумите, а като едноличен търговец. Такова уреждане на отношенията помежду им би могло да стане само с изрично съгласие на кредитора, в случая на ищеца, за каквото по делото липсват доказателства. Ищецът отрича да е давал съгласие и в доказателствена тежест на ответника е било да установи твърдението си, но доказателствената тежест не е изпълнена. Освен митническите декларации по делото липсват каквито и да било други доказателства за отношенията между страните. В декларацията за внос на микробуса на името на едноличния търговец е посочен само номер и дата на пълномощно. Документът, обаче, липсва по делото и съдържанието му не е известно.
Касационно обжалване на въззивното решение не е допустимо.
С изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неизпълнението на това задължение за касатора само по себе си е достатъчно за недопускане на жалбата до касационно разглеждане /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В изпълнение на процесуалното задължение по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд е преценил доказателствата по делото, обсъдил ги е и е дал отговор на доводите на страните. Изпълнени са задължителните указания на ВКС по приложението на закона съгласно изискванията на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./.
Изложението относно допустимостта на касационното обжалване по съществото си съдържа оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи основания за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към производството по чл. 288 ГПК.
Посоченият с изложението въпрос за значението на пълномощното при сключване и изпълнение на договорите, в частност на договор за поръчка, не е обусловил решаващите изводи на съда. Дори между страните да е било оформено пълномощно във връзка с проектираната от тях съвместна дейност такъв документ по делото не е представен.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, Гражданска колегия, ІV-ти въззивен състав № 238/14.05.2010 г., постановено по гр. д. № 244/2010 г. по касационна жалба от Й. П. В. от[населено място] чрез адвокат А. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: